Александър Солженицин живя труден, но щастлив живот, ние бяхме щастливи, заяви неговата съпруга Наталия по радио Ехото на Москва.
Руският президент Дмитрий Медведев е изразил съболезнования на съпругата и синовете на писателя.
Александър Солженицин ще бъде погребан в сряда в гробището на Донския манастир в Москва, предаде Интерфакс.
"Това място за вечен покой избра приживе самият Александър Исаевич. Преди 5 години в отговор на негово обръщение пресветият патриарх Алексий благослови парцел от гробището на Донския манастир за погребението но Александър Солженицин", заяви секретарят на отдела по външните връзки на Московската патриаршия протойерей Николай Балашов.
През 2007 г. някогашният дисидент и изгнаник бе удостоен за творчеството си с висшата руска правителствена награда - Държавната награда на Руската федерация. Обявявайки наградата, председателят на Руската академия на науките Юрий Осипов нарече Солженицин "автор на творби, бе които е немислима историята на 20-и век", припомня ДПА, цитирана от БТА.
Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. в Кисловодск. Баща му, поручик артилерист, завърнал се от германския фронт на Първата световна война, загина при злополука по време на лов половин година преди раждането на сина си. Завършва физико-математическия факултет в Ростов на Дон. Две години учи литература задочно в Москва, припомня ИТАР-ТАСС. Участва във Втората световна война, воюва на различни фронтове, през август 1943 г. е награден с орден "Отечествена война". Воюва до февруари 1945. Стига до чин капитан. Арестуван е за откровените си писма до приятел от младежките си години, в които критикува Сталин. Осъден е на осем години лагер, част от тях прекарва в секретен научен институт, където затворници разработват тайни средства за телефонна връзка. Този период от живота си описва в романа "В първия кръг". През 1956 г. е освободен, работи като учител на село и в Рязан. Известност му носи разказът му "Един ден от живота на Иван Денисович", публикуван през 1962 г. Излизат още четири негови разказа. Останалите му произведения, вкл. романът му "Раково отделение" са забранени. През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите, а през 1970 г. получава Нобеловата награда за литература. Формулировката е - "за нравствената сила, с която продължава исконната традиция на руската литература". Четири години по-късно е изгонен от СССР. В родината му започват да публикуват творбите му през 1989 г., през 1990 г. му връщат съветското гражданство. Безценен е приносът на Солженицин за културния и обществено-политическия живот на Русия. Името му завинаги е вписано със златни букви в историята на руската и световната литература, в историята на правозащитната дейност, отбелязва ИТАР-ТАСС.
