Пет въпроса за популизма
Пет въпроса за популизма / Thinkstock/Getty Images

Споменавана по време на вота в подкрепа на Брекзит, повтаряна във връзка с кампанията на Тръмп, думата "популизъм" присъства неизменно днес в анализите и политическите коментари преди всеки вот, както е в случая с изборите в Австрия и Италия този уикенд. Използването на термина, наситен с история и противоречиви значения, обаче не е безопасно.

Каква е дефиницията на популизъм?

"Думата е навсякъде, а дефиницията й я няма никъде", пише през 2012 г. директорът на списание "Критик" Филип Роже. "Днес повече от когато и да било терминът е труден за дефиниране, защото това е "полемична" дума, с която "се обозначават много различни явления" допълва Роже, който е университетски специалист.

За Оливие Ил, специалист по политически идеи в Института за политически науки в Гренобъл, тази трудност се дължи на факта, че "думата популизъм не е понятие", а "моралистка категория".

"Думата популизъм не служи за назоваване на нещо, а за изобличаване на нещо", допълва Ил. "Това е сливане на две думи", което може да бъде заменено в зависимост от случаите с думите "национализъм", "протекционизъм", "ксенофобия", "шовинизъм" и "опростяване".

"Политическият изказ, който е насочен към народните класи, основаващ се на критика на системата и на нейните представители, на елитите", това е дефиницията на популизъм в изданието на 2013 г. на речника "Пти Робер".

"Това е неясна и неточна дефиниция", смята Оливие Ил, защото "средните класи, както се вижда в Австрия с Партията на свободата също са засегнати от този феномен, както и народните класи".

Американският изследовател Мар Фльорбей, от университета в Принстън, дефинира популизма като "търсене от страна на харизматични политици на пряка народна подкрепа чрез една обща реч, която поставя под въпрос класическите демократични институции".

Кога и как се е родил популизмът?

В Русия и в САЩ към края на 19 в. Първоначално "популизмът" означава аграрно движение, със социалистическо вдъхновение, стремящо се към еманципацията на руските селяни около 1870 г. То се прилага по същото време и за дефинирането на американско селско протестно движение, насочено срещу банките и железопътните компании.

Думата придобива нов нюанс в средата на 20 в. в Латинска Америка с лидерите на Аржентина Хуан Перон и на Бразилия Жетулиу Варгас, символизиращ народните движения с националистически акценти, а понякога и социални акценти, и който не се отнася нито за борбата на марксистките класи, нито за една фашистка идеология.

Десен ли е популизмът?

"Не", отговаря, без да се колебае, Марк Фльорбей. "Популизмът може също да се появи вляво. Вижте например бившия венецуелски лидер Уго Чавес", казва той.
"Освен това в Латинска Америка терминът обозначава преди всичко левите движения", подчертава Оливие Ил.

В Европа популизмът обозначава основно десните или крайнодесните движения. "Подобно използване на думата отговаря на една традиция", казва Филип Роже. "Народен" е прилагателно, асоциирано с левицата, както например Народен фронт. "Популист" никога не е бил термин, асоцииран с левицата. "Да бъдеш популист" във Франция се казва за онзи, който манипулира идеите на народа с политически цели", обяснява Роже.

В речите на радикалните европейски левици като Подемос в Испания, има популизъм, използван в "широк смисъл", за да се покаже противопоставянето на "малките" и на "големите", казва Роже. Но "отказът на радикалните европейски левици да вкарат ксенофобията и расизма в излагането на аргументите си" ги различава от "десния популизъм", допълва Роже.

Напредва ли популизмът в Европа?

Оливие Ил още през 2003 г. в своя книга привлече вниманието върху "възхода на тези форми на политически изказ, върху тяхната новост, върху техните цели".

"Този призрак, който броди из Европа, е днес една политическа и социална сила, отлично установила се и намираща се дори на прага на властта", констатира днес Ил.
И "заради тежестта, която придоби ЕС върху държавните политики и социалните безпокойства, пораждани от миграционните течения, критиката на патологиите на демокрацията е преди всичко подета от крайнодесните движения", допълва той.

Популист ли е Доналд Тръмп?

"Да", смята Марк Фльорбей. "Той иска да омае "онези забравени мъже и жени" и критикува фалшифицираната система на медиите, изборите и върхушката", казва експертът.

"Не", отговарят двамата френски университетски специалисти. Кампанията на новоизбрания президент беше "преди всичко кампания на една твърда десница, облечена в риторичен популизъм", казва Филип Роже.

Източник: БТА

Свят