В един студен февруарски ден Такуто Окамото доведе първата си туристическа група на място, което малцина външни хора са виждали лично: строителните кранове, надвиснали над японската ядрена електроцентрала "Фукушима Даичи".
Седем години след опустошителното цунами, минало през електроцентралата на "Токио Илектрик", Окамото и останалите организатори на обиколки привличат любопитни туристи в района, а жителите, избягали от ядрената катастрофа, започват да се завръщат.
Много от завърналите се хранят надежда, че туризмът ще помогне за възраждане на градовете им и ще намали страховете от радиация.
Но някои са обезпокоени от равносметката от бедствието, чието въздействие ще се усеща далече в бъдещето. Почистването на района, включително отстраняването на разтопеното ураново гориво, може да отнеме четири десетилетия и да струва няколко милиарда долара на година. "Бедствието е факт и сега въпросът е как хората ще възстановят живота си", Каза Окамото, след като неговата група спря в Томиока на 10 километра южно от ядрената централа.
Guliver/Getty Images
Той иска да води групи два пъти седмично, а не както сега само два пъти месечно.
Електронните табели на магистралата за Томиока показват радиация около 100 пъти над нормата, докато пътниците на Окамото надзъртат от прозорците на туристическия автобус към надвесените кранове на "Фукушима Даичи".
"За мен, честно казано, това е изключително преживяване", каза Луие Чинг, 33-годишен филипински програмист. Чинг, двама други филипинци и японец, които посетиха Чернобил миналата година, платиха по 32 000 йени(208,75 долара) на човек за еднодневно пътуване от Токио.
По-рано групата се разходи из Намие, град на четири километра северно от централата, в който жителите започнаха да се връщат миналата година, след като властите вдигнаха ограниченията. Досега само 700 от 21 000 са се върнали - процент, сходен с този на другите призрачни градове в близост до ядрения обект.
Бившият жител Мицуру Ватанабе, който е на 80 години и съпругата му Румеко - на 79 години, не възнамеряват да се върнат. Те бяха в града само за да разчистят техния съсипан ресторант, преди да бъде разрушен и докато работеха, разговаряха с туристите. "Изкарвахме по около 100 милиона йени на година", каза Мицуро и покани туристите да влязат вътре. Календар от 2011 г. виси на стената, а неизпълнените поръчки от деня на евакуацията са още върху кухненското шкафче.
"Ние искаме да идват хора. Те могат да се върнат у дома и да разкажат на другите за нас", каза Мицуро сред прашните маси.
Guliver/Getty Images
По-късно групата на Окамото посети близкото крайбрежие, където цунамито уби стотици хора. Изоставени оризища, няколко напуснати къщи, които устояха на вълната, и разрушеното основно училище "Укедо" е всичко, което е останало.
Тук, зад новата водозащитна стена в края на забранената радиационна зона префектурата на Фукушима възнамерява да построи мемориален парк и архивен център от 5200 кв.метра с видео прожекции и изложба за земетресението, цунамито и ядреното бедствие.
Guliver/Getty Images
Привличане на туристи
"Това ще бъде отправна точка за туристите", каза за центъра заместник-директорът за туризма на префектурата Кадзухиро Оно. Японската агенция за туризма ще финансира проекта, добави Оно.
Оно иска туристите да идват във Фукушима, особено чужденци, които досега не проявяваха интерес. Посетителите от чужбина прекараха повече от 70 милиона дни в Япония миналата година, три пъти повече от 2011 г. Около 94 000 от тази цифра се падат на Фукушима.
"Токио Илектрик" ще осигури материал за архива, въпреки че окончателният бюджет за проекта все още не е приет, каза той.
"Някои хора предложиха пространства за барбекю или за разходка", каза Хидедзо Сато, бивш търговец на семена в Намие, който оглавява групата на местните жители. Лепенката с номер 1 на дозиметъра, закачен на врата му, показва, че е първият завърнал се в града.
"Ако хората пристигат, за да се хвалят, че са били близо до централата, какво да се прави. . ., поне ще идват", каза Сато. Архивът ще помогне да се намалят страховете от радиация, допълва той.
Guliver/Getty Images
Зрелище
Застанала до селската си къща, обновявана от работници, за да може семейството й да се завърне, 54-годишната Маюми Мацумото каза, че има резерви към идеята за парка и архива. "Не сме стигнали до дъното на това, което се случи в централата, и сега не му е времето", каза тя. Мацумото се е върнала за Деня за засаждане на ориза, в който тя като домакин посреща около 40 студенти. По-късно те направиха обиколка на Намие с два автобуса, спряха и на скелето близо до мястото за планирания мемориален парк, за да гледат крановете на "Фукушима Даичи".
Мацумото описа чувствата си към "Токио Илектрик" като "смесени", защото компанията е виновна за бедствието, но пък е помогнала на семейството й да се справи с последствията. Един от синовете й работи в компанията и е бил обиждан от разгневени местни жители, добавя тя.
"Добре е, че хората искат да дойдат в Намие, но не и ако просто искат да се доближат до ядрената централа. Не искам тя да се превърне в зрелище", каза Мацумото.
Окамото не е единственият екскурзовод, предлагащ обиколки в района, въпреки че различните посещения все още са рядкост. Той каза, че се надява клиентите му да си тръгват с нещо повече от няколко снимки.
"Ако хората могат да видят със собствените си очи щетите, причинени от цунамито и ядрената централа, ще разберат, че трябва да предотвратим възможността това да се повтори", каза Окамото, който е учил в университет в съседна префектура и добави: "Засега не срещаме съпротива от страна на местните хора".
