Долната камара в германския парламент одобри единодушно предложение за разширяване на правната дефиниция за изнасилване, така че тя да включва случаите, в които жертвата казва "не", предаде ДПА.
Плеймейтката Джина Лиза и изнасилването
Бундестагът подкрепи одобрени от правителството реформи, от които се очаква да приведат германското законодателство за сексуалното насилие в съзвучие с правните норми в другите развити страни.
Реформата предвижда правното определение за изнасилване да включва сексуални действия, извършвани против "ясно изразената воля" на жертвата. Според сегашния закон жертвата трябва да оказва физическа съпротива при заплаха за насилие, за да бъде сметнат случаят за сексуално посегателство.
Жертва от Кьолн: Страхувах се, че ще ме изнасилят направо на улицата
Чл. 177 от Наказателния кодекс, който датира от 1998 г., причислява изнасилването към сексуалните отношения, постигнати "с насилие, заплаха за живота или за нанасяне на телесни повреди", или когато жертвата е състояние на "пълна безпомощност".
Този текст, който изключва отношения, наложени под заплаха от професионални наказания и натиск или когато жертвата е под въздействие на алкохол, в безсъзнание или не може да се движи, отдавна е критикуван за ограничения си характер.
Още през октомври 2014 г. правителството обяви, че подготвя закон "за по-добра защита на жените", още повече че през 2011 г. Германия подписа Истанбулската конвенция, която предвижда криминализиране на всички насилствени сексуални отношения.
Отказвайки промени в чл. 177, Хайко Маас смяташе да добави нов случай на "сексуална злоупотреба", обхващащ отношенията с лице, "неспособно да окаже съпротива" поради "физическото или психическото си състояние", или поради "изненада".
Този предпазлив подход обаче беше отхвърлен набързо поради два фактора: емоцията, породена от стотиците сексуални посегателства срещу жени, извършени вечерта срещу Нова година в град Кьолн, за които до момента няма нито един осъден, и делото за "клеветнически донос" срещу манекенка, подала жалба за изнасилване.
Между двете няма връзка, ако не броим прякото влияние върху законодателната работа: Кьолнските събития диктуват множество разпоредби в дебатирания днес нов текст, докато случая с Джина-Лиза Лофинк възобнови кампанията "Не" значи "не".
Посткьолнска емоция
Законодателната промяна има за цел да успокои обществеността след масовите нападения срещу жени в новогодишната нощ в град Кьолн, а и на други места, за които се смята, че в голямата си част са дело на мигранти.
"Нерешима задача"
Законопроектът "създава впечатлението, че актовете на сексуално насилие са дело най-вече на мигранти", казва със съжаление депутатката от радикалната левица Хелина Вавциняк, осъждайки "посткьолнския популизъм".
Неволите на Джина-Лиза Лофинк, съдена в Берлин, при положение, че се чува да казва ясно "не" на видео, показващо я с футболист и служител на берлински клуб, предизвикаха вълна от подкрепа в социалните мрежи с хаштаг #TeamGina Lisa.
Законът "Не" значи "не", чието приемане трябва да приключи през есента с гласуване в горната камара на германския парламент, обаче далеч не е посрещан с единодушие: някои критици се опасяват от рязко увеличаване на лъжливите доноси, докато други се съмняват в обратното - че текстът, колкото и принципен да е, едва ли ще доведе до съществени промени.
Има опасност у жертвите да се създадат "твърде големи очаквания" без да се стигне до повече осъдителни присъди, предупреждава в. "Тагесшпигел".
Наказването на всички изнасилвания "е нерешима задача в юридическата практика", понеже е много трудно да се докаже "престъпление, което на практика външно с нищо не се различава от това, което милиони хора правят всеки ден", пише изданието.
Според берлинския ежедневник коригирането на дефиницията за изнасилване няма да помогне да се избегне класическата ситуация, до която се стига поради липсата на свидетели - думата на едната страна срещу тази на другата.
Източник: БТА
