Дори след като Кремъл реши да погълне части от Украйна при рязкото изостряне на конфликта, руската армия претърпя нови поражения, които откроиха много големите ѝ проблеми на бойното поле и породиха разногласия по върховете на руското правителство.
Неуспехите силно накърниха имиджа на мощната руска армия и увеличиха напрежението около зле планираната мобилизация. Те също така подхраниха борбата между кръговете в Кремъл и руският президент Владимир Путин е все по-притиснат в ъгъла.
Ето един поглед към последните руски загуби, някои от причините за тях и възможните последици.
Поредица от поражения в североизточната и южната част на Украйна
Разчитайки на оръжия, доставяни от Запада, след успехите си от миналия месец в североизточната част на Харковска област Украйна навлезе по-дълбоко в окупираните райони и принуди руските войски да се изтеглят от град Лиман, ключов логистичен център.
Украинската армия също така предприе широка контраофанзива в южната част на страната, превземайки редица села на западния бряг на река Днепър и напредва към град Херсон.
Украинските успехи в района на Херсон последваха безмилостните удари по двата основни транспортни коридора през Днепър, които ги направиха неизползваеми и принудиха руските войски на западния бряг на Днепър да разчитат единствено на понтонни мостове, които също бяха многократно поразявани от украинците.
Филипс П. О'Брайън, професор по стратегически изследвания в университета "Сейнт Андрюс", прогнозира, че ще има още руски неуспехи в Херсонска област и отбеляза, че е "трудно да стабилизираш една фронтова линия, когато логистиката ти е изчерпана, войските ти са изтощени, а противникът ти е много, много по-умен".
Притиснати до широка река и много затруднени със снабдяването, руските войски изглежда ги очаква поражение, което може да създаде предпоставки за потенциален украински натиск за възстановяване на контрола над Кримския полуостров, който Москва анексира през 2014 г.
Недостиг на военни ресурси и проблеми в командването
Военни репортери и блогъри, които отразяват действията на руските войски в Украйна, обрисуват мрачна картина на зле оборудвани и лошо организирани сили под некомпетентно командване.
Войната продължава вече осми месец и руските военни страдат от остър недостиг на личен състав, липса на координация между частите и нестабилни линии за доставки.
Много руски части имат и нисък боен дух, което рязко контрастира с добре мотивираните украински сили.
За разлика от украинските военни, които разчитат на разузнавателни данни, предоставяни им от САЩ и съюзниците от НАТО, за да избират цели и нанасят удари по тях, руската армия страда от лошо разузнаване.
Когато руското разузнаване засече украинска цел, армията започва дълъг процес на получаване на разрешение за нанасяне на удар по нея, който често се проточва, докато целта изчезне.
Руските военни кореспонденти специално обръщат внимание на недостига на безпилотни самолети и отбелязват, че доставените от Иран дронове не се използват максимално ефективно заради лошия подбор на целите.
Кремъл мобилизира още войници, анексира територии
Руският президент Владимир Путин реагира на украинската контраофанзива, като разпореди частична военна мобилизация, която има за цел да събере поне 300 000 резервисти, които да подсилят силите по протежение на 1000-километровата фронтова линия в Украйна.
В началото на инвазията Украйна обяви обща мобилизация с цел формиране на армия от 1 млн. души. До този момент Русия се опитваше да спечели войната с намаляващ контингент от доброволци.
Според САЩ при нахлуването руските войски са били с численост от 200 000 души, а според някои западни оценки руските загуби вече се измерват с 80 000 убити, ранени и пленени.
Докато ястребите в Москва приветстваха мобилизацията, макар според тях тя да е закъсняла, стотици хиляди руснаци бягат в чужбина, за да не влязат в армията, а в цялата страна избухнаха протести, което изправи Кремъл пред нови предизвикателства.
Новобранци публикуваха снимки, на които се вижда, че са принудени да спят на пода или дори на открито. Някои от тях съобщават, че им е зачислено ръждясало оръжие и им е казано сами да си купят медицински комплекти и други основни неща. В знак на мълчаливо признание на проблемите с доставките Путин уволни заместник-министъра на отбраната, отговарящ за военната логистика.
Мобилизацията не предлага бързо решение на военните проблеми на Русия. Ще са необходими месеци, за да могат новобранците да се обучат и да сформират боеспособни части.
След това Путин увеличи залога, като внезапно анексира окупираните региони на Украйна и изрази готовност да използва "всички налични средства", за да ги защити, което е пряка препратка към ядрения арсенал на Русия.
Разногласия по върховете
Безпрецедентен знак за борба по високите етажи на властта е фактът, че подкрепяният от Кремъл регионален лидер на Чечения Рамзан Кадиров отправи язвителни критики към висшите военни, обвинявайки ги в некомпетентност и непотизъм.
Кадиров обвини генерал-полковник Александър Лапин, че не е успял да осигури доставки и подкрепления за войските, което е довело до отстъплението им от Лиман. Той заяви, че генералът заслужава да бъде лишен от звание и изпратен на фронтовата линия като редник, за да "измие срама си с кръвта си“.
Кадиров също така директно обвини най-високопоставения руски военен, генерал Валерий Герасимов, че прикрива грешките на Лапин - остра атака, която подхрани спекулациите, че чеченският лидер може да е сключил съюз с други ястреби от руския елит срещу висшето военно ръководство.
В остро изказване Кадиров също така призова Кремъл да обмисли използването на ядрени оръжия с малка мощност срещу Украйна, за да обърне хода на войната - призив, който изглежда говори, че тази идея става все по-популярна сред кремълските ястреби.
В знак на продължаваща подкрепа за Кадиров Путин го повиши в генерал-полковник по случай рождения му ден - ход, който със сигурност ще разгневи висшето командване. И макар говорителят на
Кремъл Дмитрий Песков да определи изявлението на Кадиров като прекалено емоционално, той похвали ролята на чеченския лидер в боевете и доблестта на войниците му.
Друг признак за засилване на несъгласието по върховете е поведението на Евгений Пригожин, бизнесмена милионер, наричан "готвачът на Путин". Той се нахвърли върху губернатора на Санкт Петербург, обвинявайки го, че неспособността му да осигури помощ за частната военна компания на Пригожин "Вагнер" е равносилна на подкрепа за Украйна.
Някои други представители на руския елит бързо подкрепиха Кадиров и Пригожин, които все по-често изпъкват като водещи фигури на ястребите в Москва.
Генерал-лейтенантът в оставка Андрей Гурульов, висш член на долната камара на руския парламент, категорично подкрепи чеченския лидер, като заяви, че руското поражение в Лиман се корени в желанието на висшето ръководство да съобщава на Путин само добри новини. „Целият проблем е в пълните лъжи и положителните доклади“, каза той.
Неуспехите силно накърниха имиджа на мощната руска армия и увеличиха напрежението около зле планираната мобилизация. Те също така подхраниха борбата между кръговете в Кремъл и руският президент Владимир Путин е все по-притиснат в ъгъла.
Ето един поглед към последните руски загуби, някои от причините за тях и възможните последици.
Поредица от поражения в североизточната и южната част на Украйна
Разчитайки на оръжия, доставяни от Запада, след успехите си от миналия месец в североизточната част на Харковска област Украйна навлезе по-дълбоко в окупираните райони и принуди руските войски да се изтеглят от град Лиман, ключов логистичен център.
Украинската армия също така предприе широка контраофанзива в южната част на страната, превземайки редица села на западния бряг на река Днепър и напредва към град Херсон.
Украинските успехи в района на Херсон последваха безмилостните удари по двата основни транспортни коридора през Днепър, които ги направиха неизползваеми и принудиха руските войски на западния бряг на Днепър да разчитат единствено на понтонни мостове, които също бяха многократно поразявани от украинците.
Филипс П. О'Брайън, професор по стратегически изследвания в университета "Сейнт Андрюс", прогнозира, че ще има още руски неуспехи в Херсонска област и отбеляза, че е "трудно да стабилизираш една фронтова линия, когато логистиката ти е изчерпана, войските ти са изтощени, а противникът ти е много, много по-умен".
Притиснати до широка река и много затруднени със снабдяването, руските войски изглежда ги очаква поражение, което може да създаде предпоставки за потенциален украински натиск за възстановяване на контрола над Кримския полуостров, който Москва анексира през 2014 г.
Недостиг на военни ресурси и проблеми в командването
Военни репортери и блогъри, които отразяват действията на руските войски в Украйна, обрисуват мрачна картина на зле оборудвани и лошо организирани сили под некомпетентно командване.
Войната продължава вече осми месец и руските военни страдат от остър недостиг на личен състав, липса на координация между частите и нестабилни линии за доставки.
Много руски части имат и нисък боен дух, което рязко контрастира с добре мотивираните украински сили.
За разлика от украинските военни, които разчитат на разузнавателни данни, предоставяни им от САЩ и съюзниците от НАТО, за да избират цели и нанасят удари по тях, руската армия страда от лошо разузнаване.
Когато руското разузнаване засече украинска цел, армията започва дълъг процес на получаване на разрешение за нанасяне на удар по нея, който често се проточва, докато целта изчезне.
Руските военни кореспонденти специално обръщат внимание на недостига на безпилотни самолети и отбелязват, че доставените от Иран дронове не се използват максимално ефективно заради лошия подбор на целите.
Кремъл мобилизира още войници, анексира територии
Руският президент Владимир Путин реагира на украинската контраофанзива, като разпореди частична военна мобилизация, която има за цел да събере поне 300 000 резервисти, които да подсилят силите по протежение на 1000-километровата фронтова линия в Украйна.
В началото на инвазията Украйна обяви обща мобилизация с цел формиране на армия от 1 млн. души. До този момент Русия се опитваше да спечели войната с намаляващ контингент от доброволци.
Според САЩ при нахлуването руските войски са били с численост от 200 000 души, а според някои западни оценки руските загуби вече се измерват с 80 000 убити, ранени и пленени.
Докато ястребите в Москва приветстваха мобилизацията, макар според тях тя да е закъсняла, стотици хиляди руснаци бягат в чужбина, за да не влязат в армията, а в цялата страна избухнаха протести, което изправи Кремъл пред нови предизвикателства.
Новобранци публикуваха снимки, на които се вижда, че са принудени да спят на пода или дори на открито. Някои от тях съобщават, че им е зачислено ръждясало оръжие и им е казано сами да си купят медицински комплекти и други основни неща. В знак на мълчаливо признание на проблемите с доставките Путин уволни заместник-министъра на отбраната, отговарящ за военната логистика.
Мобилизацията не предлага бързо решение на военните проблеми на Русия. Ще са необходими месеци, за да могат новобранците да се обучат и да сформират боеспособни части.
След това Путин увеличи залога, като внезапно анексира окупираните региони на Украйна и изрази готовност да използва "всички налични средства", за да ги защити, което е пряка препратка към ядрения арсенал на Русия.
Разногласия по върховете
Безпрецедентен знак за борба по високите етажи на властта е фактът, че подкрепяният от Кремъл регионален лидер на Чечения Рамзан Кадиров отправи язвителни критики към висшите военни, обвинявайки ги в некомпетентност и непотизъм.
Кадиров обвини генерал-полковник Александър Лапин, че не е успял да осигури доставки и подкрепления за войските, което е довело до отстъплението им от Лиман. Той заяви, че генералът заслужава да бъде лишен от звание и изпратен на фронтовата линия като редник, за да "измие срама си с кръвта си“.
Кадиров също така директно обвини най-високопоставения руски военен, генерал Валерий Герасимов, че прикрива грешките на Лапин - остра атака, която подхрани спекулациите, че чеченският лидер може да е сключил съюз с други ястреби от руския елит срещу висшето военно ръководство.
В остро изказване Кадиров също така призова Кремъл да обмисли използването на ядрени оръжия с малка мощност срещу Украйна, за да обърне хода на войната - призив, който изглежда говори, че тази идея става все по-популярна сред кремълските ястреби.
В знак на продължаваща подкрепа за Кадиров Путин го повиши в генерал-полковник по случай рождения му ден - ход, който със сигурност ще разгневи висшето командване. И макар говорителят на
Кремъл Дмитрий Песков да определи изявлението на Кадиров като прекалено емоционално, той похвали ролята на чеченския лидер в боевете и доблестта на войниците му.
Друг признак за засилване на несъгласието по върховете е поведението на Евгений Пригожин, бизнесмена милионер, наричан "готвачът на Путин". Той се нахвърли върху губернатора на Санкт Петербург, обвинявайки го, че неспособността му да осигури помощ за частната военна компания на Пригожин "Вагнер" е равносилна на подкрепа за Украйна.
Някои други представители на руския елит бързо подкрепиха Кадиров и Пригожин, които все по-често изпъкват като водещи фигури на ястребите в Москва.
Генерал-лейтенантът в оставка Андрей Гурульов, висш член на долната камара на руския парламент, категорично подкрепи чеченския лидер, като заяви, че руското поражение в Лиман се корени в желанието на висшето ръководство да съобщава на Путин само добри новини. „Целият проблем е в пълните лъжи и положителните доклади“, каза той.
