Лидерите на Г-20, в която влизат седемте най-развити индустриални страни, Русия, ЕС и нововъзникващи пазарни икономики (Бразилия, Мексико, Аржентина, Южна Африка, Турция, Китай, Индия, Саудитска Арабия, Индонезия, Австралия, Южна Корея) се събраха във Вашингтон за историческа среща на върха, за да обсъдят мерки срещу финансовата криза, заплашваща световната икономика с рецесия, съобщи Асошиейтед прес.
Президентът на САЩ Джордж Буш, който е домакин на срещата, прие лидерите на 20-те страни в Белия дом на работна вечеря. Финаnсовите министри имат отделна вечеря в министерството на финансите на САЩ.
Двете групи ще се съберат по-късно и през целия съботен ден ще водят интензивни разговори на фона на увеличаващия се натиск за значителни промени в регулаторните структури, управляващи световната финансова система, посочва ДПА, цитирана от БТА. Работната програма на срещата ще бъде открита в 15,00 ч. българско време с изявление на президента Джордж Буш. Планирани са две заседания и обща дискусия на вечеря.
То
ва е първата среща на високо равнище на Г-20. Лидерите на нововъзникващите пазарни икономики пристигнаха във Вашингтон с надеждата срещите на върха да станат редовно събитие, отбелязва АП, цитирана от БТА.
В навечерието на срещата европейски лидери заявиха, че дълбоката финансова криза, най-тежката след Голямата депресия от 30-те години на миналия век, показа нуждата от по-строги правила на пазара.
САЩ и Канада обаче настояват за по-умерени реформи и са против учредяване на каквито и да е регулаторни органи с правомощията да налагат правила навсякъде.
"Не очаквам най-развитите страни да се съгласят на контрол отвън върху регулативната им система", посочи канадският премиер Стивън Харпър.
Япония също обяви, че няма да подкрепи усилия за регулации в световен мащаб.
Германският канцлер Ангела Меркел обаче подчерта, преди да отпътува от Берлин, че политиците трябва да установят някаква рамка за предотвратяване на бъдещи кризи.
"Трябва да постигнем съгласие за необходимостта от координиране на валутната и фискалната политика", посочи британският премиер Гордън Браун на път към Вашингтон.
Лидерите на нововъзникващите икономики настояват за създаване на механизъм, който да служи като система за предупреждение.
Турският премиер Тайип Ердоган изрази мнение, че участниците в срещата на Г-20 трябва да поемат ангажимент да подпомогнат развиващите се страни. "Силните трябва да помогнат на слабите", посочи Ердоган на пресконференция във Вашингтон, цитиран от Франс прес.
Руският президент Дмитрий Медведев заяви, че не храни големи илюзии за резултатите от срещата. Според него най-голямото й достойнство е, че ще се състои. "Не смятам, че "двайсетицата" е в състояние да реши незабавно проблемите на световната икономика", посочи Медведев на път към Вашингтон, цитиран от ИТАР-ТАСС.
В момента, според Москва, има сблъсък между две концепции за световната икономическа архитектура. Първата е свързана с модернизация на финансовата система според вижданията на Запада. Другата, предлагана от Китай, е за преразглеждане на съществуващата система с разширяване на участието на развиващите се икономики. Тази концепция ще позволи да се излезе от системата от Бретън Удс, в която процедурите за взимане на решения се диктуват от САЩ и големите западни държави и която се опира на регионални финансови центрове, обяснява източник от Кремъл, цитиран от руската агенция.
Очаква се на срещата лидерите от Г-20 да очертаят принципите на финансови реформи и да формират работни групи, които да изработят конкретни предложения в следващите месеци. Възможно е също международните финансови институции като МВФ да получат по-голяма роля.
Европейският съюз, Бразилия и някои други страни настояват за нова среща на върха на Г-20 след 100 дни, която да одобри окончателен план.
Новоизбраният президент Барак Обама няма да участва в срещата, но изпрати бившия държавен секретар Мадлин Олбрайт и бившия конгресмен републиканец Джим Лийч да се срещнат със световните лидери от негово име.
ва е първата среща на високо равнище на Г-20. Лидерите на нововъзникващите пазарни икономики пристигнаха във Вашингтон с надеждата срещите на върха да станат редовно събитие, отбелязва АП, цитирана от БТА.
В навечерието на срещата европейски лидери заявиха, че дълбоката финансова криза, най-тежката след Голямата депресия от 30-те години на миналия век, показа нуждата от по-строги правила на пазара.
САЩ и Канада обаче настояват за по-умерени реформи и са против учредяване на каквито и да е регулаторни органи с правомощията да налагат правила навсякъде.
"Не очаквам най-развитите страни да се съгласят на контрол отвън върху регулативната им система", посочи канадският премиер Стивън Харпър.
Япония също обяви, че няма да подкрепи усилия за регулации в световен мащаб.
Германският канцлер Ангела Меркел обаче подчерта, преди да отпътува от Берлин, че политиците трябва да установят някаква рамка за предотвратяване на бъдещи кризи.
"Трябва да постигнем съгласие за необходимостта от координиране на валутната и фискалната политика", посочи британският премиер Гордън Браун на път към Вашингтон.
Лидерите на нововъзникващите икономики настояват за създаване на механизъм, който да служи като система за предупреждение.
Турският премиер Тайип Ердоган изрази мнение, че участниците в срещата на Г-20 трябва да поемат ангажимент да подпомогнат развиващите се страни. "Силните трябва да помогнат на слабите", посочи Ердоган на пресконференция във Вашингтон, цитиран от Франс прес.
Руският президент Дмитрий Медведев заяви, че не храни големи илюзии за резултатите от срещата. Според него най-голямото й достойнство е, че ще се състои. "Не смятам, че "двайсетицата" е в състояние да реши незабавно проблемите на световната икономика", посочи Медведев на път към Вашингтон, цитиран от ИТАР-ТАСС.
В момента, според Москва, има сблъсък между две концепции за световната икономическа архитектура. Първата е свързана с модернизация на финансовата система според вижданията на Запада. Другата, предлагана от Китай, е за преразглеждане на съществуващата система с разширяване на участието на развиващите се икономики. Тази концепция ще позволи да се излезе от системата от Бретън Удс, в която процедурите за взимане на решения се диктуват от САЩ и големите западни държави и която се опира на регионални финансови центрове, обяснява източник от Кремъл, цитиран от руската агенция.
Очаква се на срещата лидерите от Г-20 да очертаят принципите на финансови реформи и да формират работни групи, които да изработят конкретни предложения в следващите месеци. Възможно е също международните финансови институции като МВФ да получат по-голяма роля.
Европейският съюз, Бразилия и някои други страни настояват за нова среща на върха на Г-20 след 100 дни, която да одобри окончателен план.
Новоизбраният президент Барак Обама няма да участва в срещата, но изпрати бившия държавен секретар Мадлин Олбрайт и бившия конгресмен републиканец Джим Лийч да се срещнат със световните лидери от негово име.
