Във връзка със събитията в Чад Франс прес предлага по-важна информация за страната.
Чад, разположен на 1 284 000 квадратни км, граничи с Либия и Судан. Държавен глава на страната с население 10 милиона души е Идрис Деби Итно. Завзел властта с оръжие през 1990 година, Деби Итно беше преизбран през 2006 година. Режимът му нееднократно е бил застрашаван от бунтовнически офанзиви.
Бившата френска колония Чад получава независимост през 1960 година. Първият президент Франсоа Томбалбайе е убит при държавен преврат.
От 1965 година нататък в северната част на страната има въоръжено въстание. Френски части се намесват многократно за потушаването му.
През 1980 година в Нджамена избухва гражданска война, в която се противопоставят поддръжниците на Гукуни Уедей, който ръководи преходното Правителство на националното единство, поддържано от Либия, и подкрепящите министъра на отбраната Хисен Хабре. Хабре поема властта през 1982 година. През 1987 година правителствените сили отвоюват окупираната от Либия северна част на страната, с изключение на ивицата Аузу. Територията е върната на Чад през 1994 година, след 21-години либийска окупация. През 1990 година Хисен Хабре е свален от власт от бившия си военен съветник Идрис Деби и намира убежище в Сенегал. Идрис Деби печели първите многопартийни общи избори през 1996 година. На бойкотирани от опозицията избори през 2006 година Деби е преизбран за трети мандат. От края на 2005 година режимът на Деби се бори с многобройни бунтове в източната част на страната. През април 2006 година след ожесточени сблъсъци правителствените части отблъснаха бунтовническа офанзива, стигнала до Нджамена. Макар че е производител на петрол, Чад е една от най-бедните в света страни. Чад започва да добива петрол през 2003 година от залежите в Доба, в южната част на страната. Проектът, който е под егидата на Световната банка, предвижда 25-годишна експлоатация на залежите и транспортиране на петрола към камерунския терминал Криби на брега на Атлантическия океан. 80 процента от населението е заето в земеделието. Отглеждането на памук е съществен източник на валута. Числеността на чадската национална армия е около 30 350 души (по преценка на Международния институт за стратегически изследвания). На 28 януари Европейският съюз даде зелена светлина за изпращане в Чад на отдавна отлаганата мисия за защита на гражданското население и хуманитарните работници от насилието в суданската област Дарфур. Изпращането на авангарда от мироопазващите части в Чад беше отложено заради офанзивата на бунтовниците. (БТА)
