Кофи Анан напуска днес официално поста генерален секретар на ООН след десет години начело на организацията, предаде Ройтерс.
Десетгодишната му работа като генерален секретар на ООН ще бъде запомнена с неговото достойнство, състрадание и скромност - качества, характерни за герой от роман.
След като през 2001 г. получи Нобелова награда за мир, Кофи Анан бе изправен пред големи затруднения. Войната в Ирак, на която той бе противник, скандалите в ООН и влошаването на отношенията с правителството на президента Джордж Буш станаха
причина американските "десни нападатели" да поискат главата му.
"Думите, изречени от него през първите три-четири години, са от най-голямо значение и са най-трайните. Анан говори тогава за правата на човека и хуманитарната дейност", твърди Джеймс Трауб, автор на неотдавна излязлата книга за генералния секретар на ООН, озаглавена "Най-добрите намерения". "През втория му мандат фактически всичко, което той се опитваше да направи или му поверяваха, се проваляше" добавя Трауб.
68-годишният ганаец Анан смята за свои големи постижения прокарването на концепция за отговорността за защита на гражданите, когато техните ръководители не искат или не могат да им осигурят защита. Той подчертава и борбата срещу бедността.
"В свят, където има едновременно крайна бедност и много богати хора, е нетърпимо", каза Анан при представянето на хуманитарната програма "Развитие на хилядолетието", която постави за цел намаляване на крайната бедност и подобряване на нивото на образованието.
Като свои най-лоши моменти през двата мандата като генерален секретар на ООН Анан определя факта, че не е бил в състояние да спре кървавата баня в суданската област Дарфур, скандала с програмата "Петрол срещу храни" и войната в Ирак. Анан говори и за най-болезненото събитие след началото на военните действия в Ирак - бомбардировката на централата на световната организация в Багдад на 19 август 2003 г.
Тогава загинаха 22 служители на ООН, след като по настояване на САЩ генералният секретар взе решение да върне персонала на ООН в Ирак.
"Заболя ме почти толкова, колкото при загубата на моята сестра близначка", каза Анан с треперещ глас на последната си пресконференция. Ефуа Анан почина през 1991 г. след боледуване.
Десетгодишната му работа като генерален секретар на ООН ще бъде запомнена с неговото достойнство, състрадание и скромност - качества, характерни за герой от роман.
След като през 2001 г. получи Нобелова награда за мир, Кофи Анан бе изправен пред големи затруднения. Войната в Ирак, на която той бе противник, скандалите в ООН и влошаването на отношенията с правителството на президента Джордж Буш станаха
причина американските "десни нападатели" да поискат главата му.
"Думите, изречени от него през първите три-четири години, са от най-голямо значение и са най-трайните. Анан говори тогава за правата на човека и хуманитарната дейност", твърди Джеймс Трауб, автор на неотдавна излязлата книга за генералния секретар на ООН, озаглавена "Най-добрите намерения". "През втория му мандат фактически всичко, което той се опитваше да направи или му поверяваха, се проваляше" добавя Трауб.
68-годишният ганаец Анан смята за свои големи постижения прокарването на концепция за отговорността за защита на гражданите, когато техните ръководители не искат или не могат да им осигурят защита. Той подчертава и борбата срещу бедността.
"В свят, където има едновременно крайна бедност и много богати хора, е нетърпимо", каза Анан при представянето на хуманитарната програма "Развитие на хилядолетието", която постави за цел намаляване на крайната бедност и подобряване на нивото на образованието.
Като свои най-лоши моменти през двата мандата като генерален секретар на ООН Анан определя факта, че не е бил в състояние да спре кървавата баня в суданската област Дарфур, скандала с програмата "Петрол срещу храни" и войната в Ирак. Анан говори и за най-болезненото събитие след началото на военните действия в Ирак - бомбардировката на централата на световната организация в Багдад на 19 август 2003 г.
Тогава загинаха 22 служители на ООН, след като по настояване на САЩ генералният секретар взе решение да върне персонала на ООН в Ирак.
"Заболя ме почти толкова, колкото при загубата на моята сестра близначка", каза Анан с треперещ глас на последната си пресконференция. Ефуа Анан почина през 1991 г. след боледуване.
