Уволнението на шефа на ФБР Джеймс Коми бе възприето като сензация. Но то не е без прецедент в историята на САЩ. Отношенията между Белия дом и ФБР понякога са били и близки. Твърде близки, както показват някои примери.
Ричард Никсън и "Уотъргейт"
Guliver/Getty Images
След уволнението на Джеймс Коми много конгресмени от Демократическата партия и редица коментатори сравниха този случай със скандала „Уотъргейт” по времето на президента Ричард Никсън. През 1973 година републиканецът Никсън уволни специалния следовател Арчибалд Кокс, който по онова време разследва обвиненията за нелегално подслушване на Демократическата партия от страна на Белия дом.
Ричард Никсън тогава се надява, че с уволнението на Кокс ще успее да се измъкне невредим от аферата. Този ход обаче не му донася успех. В крайна сметка обвиненията срещу Белия дом биват доказани по неоспорим начин. Срещу Никсън е заведена процедура за импийчмънт. Президентът решава да изпревари събитията и сам подава оставката си през 1974 година. Това е първата и единствена досега оставка на президент в американската история.
Бил Клинтън, помилването на един мошеник и аферата „Люински”
Свидетелство за независимостта на Джеймс Коми може би е фактът, че и републиканци, и демократи го обвиняваха в партийни пристрастия по време на последната предизборна кампания. Една седмица преди президентските избори в края на 2016 година, службата, ръководена от Коми, публикува доклад, в който представяше в лоша светлина съпруга на Хилари Клинтън - Бил.
От данните ставаше ясно, че в последния ден от своето президентство през януари 2001 година, Бил Клинтън е помилвал Марк Рич, осъден за данъчни измами. Помилването му предизвика възмущение главно поради факта, че бившата съпруга на Рич е направила огромно дарение на семейство Клинтън и на Демократическата партия.
Няколко дни преди президентските избори през 2016 Джеймс Коми обяви, че е подновил разследването срещу Хилари Клинтън за непозволено използване на личния ѝ мейл за секретни служебни информации. Коми обаче поясни, че няма основание за повдигане на обвинение срещу нея.
Guliver/Getty Images, архив
Бившият американски президент Бил Клинтън и сам прекрасно знае колко неприятни разкрития може да направи един специален следовател. През 1994 г. специалният следовател Кенет Стар се беше заел да разнищи т.нар. афера "Уайтуотър", свързана с недвижимото имущество на семейство Клинтън. Покрай това разследване на бял свят излезе и скандалът около Моника Люински, който за малко не свали Бил Клинтън от власт.
Битката на Линдън Джонсън и Едгар Хувър срещу правозащитниците
Никой не е оставял по-дълбок отпечатък върху дейността на ФБР от Джон Едгар Хувър. Той ръководи Федералното бюро за разследване в продължение на близо 50 години - от 1924 до смъртта си през 1972 година. В следвоенния период Хувър се прочу като отявлен антикомунист, преследвал всички, които според него, имат комунистически убеждения.
По времето на президентите Джон Ф. Кенеди и Линдън Джонсън властта на Хувър постепенно отслабва. Това е времето на движението за граждански права. Дейността на тъмнокожия борец за равноправие Мартин Лутър Кинг е трън в очите на шефа на ФБР Хувър. Години по-късно става ясно, че усилията на президента Линдън Джонсън да подобри положението на най-бедните и най-вече на афроамериканците, систематично са били бойкотирани и блокирани от Хувър и ръководеното от него ФБР.
След смъртта на Хувър се появиха документи, които доказват, че ФБР е наблюдавало предимно и само левите и либерални групировки. Хувър умира малко преди да се разкрият истинските мащаби на скандала. Затова може само да се спекулира дали той е щял да бъде уволнен. Аферата сериозно накърнява имиджа на ФБР, защото става ясно, че институцията е била използвана за политически цели.
БГНЕС
Уорън Хардинг и скандалът "Дохърти-Бърнс"
Най-старият случай на уволнение е свързан с прекалено голяма близост между Белия дом и ФБР. В ранните години на Следствената служба, когато тя се нарича Бюро за разследвания (Bureau of Investigation - BOI), силно нашумява един скандал за корупция и злоупотреба със служебно положение, който довежда до оставките на министъра на правосъдието Хари Дохърти и на директора на BOI Уилям Бърнс.
При встъпването си в длъжност през 1921 година, републиканският президент Уорън Хардинг се обгражда с свои верни хора, които довежда от родния си щат Охайо и назначава на високи постове във Вашингтон. Министърът на правосъдието Хари Дохърти е един от тях.
С течение на времето президентът Хардинг и неговите приближени все повече попадат под подозрения за корупция и взаимно прикриване. Хардинг умира през 1923 година по време на президентството си. Останали без подкрепата на своя покровител в Белия дом, приближените на Хардинг се оказват под все по-засилващ се натиск.
Когато става ясно, че по указание на правосъдния министър Дохърти, Бърнс е водил тайно разследване срещу сенатор от Демократическата партия, който искал да извади на светло корупцията сред републиканците, както Дохърти, така и Бърнс са принудени да подадат оставките си.
