Физици от Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) откриха възможна грешка в теорията, която обяснява поведението на градивните блокчета във Вселената, съобщи Би Би Си.
Стандартният модел е доминиращата теория, която обяснява на най-малка скала света около нас. От известно време обаче той се възприема като отправна точка за по-пълно разбиране на космоса.
Индикации за неочаквано поведение на субатомните частици красиви кварки могат да разкрият пукнатини в основите на тази теория.
ЦЕРН ще търси частици, свързани с тъмната материя
Резултатите са от данни, събрани от експеримента LHCb в Големия адронен колайдер - гигантската машина в 27-километровия кръгов тунел на френско-швейцарската граница, в който се сблъскват лъчи от протонни частици, за да бъдат изследвани пределите на познатата на човечеството физика.
Загадъчното поведение на красивите кварки може да се дължи на силата на все още неизвестна субатомна частица. Физиците изтъкват, че са необходими повече данни, за да бъдат потвърдени резултатите.
"Разтреперихме се, когато видяхме за първи път резултатите, толкова се развълнувахме. Сърцата ни наистина започнаха да бият по-бързо" - каза д-р Митеш Пател.
Някои от субатомните частици са изградени от още по-малки конституенти, докато други не могат да се разграждат. Вторите са известни като фундаментални частици.
Стандартният модел описва всички известни фундаментални частици, от които е съставена Вселената, както и силите, с които те взаимодействат. Той обаче не може да обясни някои загадки, като тъмната материя или естеството на гравитацията. Затова физиците предполагат, че един ден ще бъде заменен от по-авангардна рамка.
Експериментът LHCb произвежда субатомни частици, наречени красиви кварки, каквито не се срещат естествено в природата. Субатомните частици се разпадат и от тях се получават няколко с по-малка маса.
Според стандартния модел красивите кварки би трябвало да се разпаднат на еднакъв брой електрони и мюони. Вместо това се получават повече електрони от мюони. Възможно обяснение за това е неоткрита още частица, наричана лептокварк, която да участва в процеса и да улеснява образуването на електрони.
Стандартният модел е доминиращата теория, която обяснява на най-малка скала света около нас. От известно време обаче той се възприема като отправна точка за по-пълно разбиране на космоса.
Индикации за неочаквано поведение на субатомните частици красиви кварки могат да разкрият пукнатини в основите на тази теория.
ЦЕРН ще търси частици, свързани с тъмната материя
Резултатите са от данни, събрани от експеримента LHCb в Големия адронен колайдер - гигантската машина в 27-километровия кръгов тунел на френско-швейцарската граница, в който се сблъскват лъчи от протонни частици, за да бъдат изследвани пределите на познатата на човечеството физика.
Загадъчното поведение на красивите кварки може да се дължи на силата на все още неизвестна субатомна частица. Физиците изтъкват, че са необходими повече данни, за да бъдат потвърдени резултатите.
"Разтреперихме се, когато видяхме за първи път резултатите, толкова се развълнувахме. Сърцата ни наистина започнаха да бият по-бързо" - каза д-р Митеш Пател.
Някои от субатомните частици са изградени от още по-малки конституенти, докато други не могат да се разграждат. Вторите са известни като фундаментални частици.
Стандартният модел описва всички известни фундаментални частици, от които е съставена Вселената, както и силите, с които те взаимодействат. Той обаче не може да обясни някои загадки, като тъмната материя или естеството на гравитацията. Затова физиците предполагат, че един ден ще бъде заменен от по-авангардна рамка.
Експериментът LHCb произвежда субатомни частици, наречени красиви кварки, каквито не се срещат естествено в природата. Субатомните частици се разпадат и от тях се получават няколко с по-малка маса.
Според стандартния модел красивите кварки би трябвало да се разпаднат на еднакъв брой електрони и мюони. Вместо това се получават повече електрони от мюони. Възможно обяснение за това е неоткрита още частица, наричана лептокварк, която да участва в процеса и да улеснява образуването на електрони.
