Вагнер: Не е важен цветът на кожата, а сърцето
Вагнер: Не е важен цветът на кожата, а сърцето / netinfo
Защитникът на Левски и националния отбор Лусио Вагнер, който от дълго време е извън терена поради контузия, застана пред камерата на „Часът на Левски”, където разказа любопитни моменти свързани с травмата, кариерата си в синия отбор и нещата от живота.

- Лусио, почти шест месеца не си играл футбол, поради контузия. Какво би казал на привържениците на отбора, които очакват с нетърпение твоето завръщане?

- Първо искам да благодаря на всички фенове на Левски, които ми оказаха страхотна подкрепа през времето, когато бях извън терените. Изживях шест месеца, които бяха изключително трудни за мен. Преживях две тежки контузии. Направихме всичко възможно, за да се върна колкото се може по-бързо на терена, но и двата опита се оказаха несполучливи. Сега имам надеждата и усещам по тялото си, че в края на седмицата ще облека отново фланелката на Левски и ако мога да се преборя за титулярно място и ако треньора ми гласува доверие, да изляза и да покажа на какво съм способен и наистина да изпитам отново това щастие.

- Как се чувстваше през този неприятен за теб период още повече, че той съвпадна и с труден момент за Левски?

- От една страна съм щастлив, че в отбора има трима мои сънародници. През последните години се шегувах със старши треньора, че е крайно време да привлече бразилци в отбора, за да си имам компания. От друга страна съм нещастен, защото не мога да споделя техния дебют на терена и да им помогна. Видях, че в тези трудни моменти в които се намира клуба, те също тежко го преживяват, а и тяхната адаптация не мина никак лесно. Сега е дошъл момента в който трябва да излезем заедно на терена и да покажем на всички привърженици, че заслужаваме тяхното уважение и тяхната обич.

- Кой най-много ти помагаше в този труден за теб момент?

- Наистина, мъчително бе за мен да идвам на стадион, да се подготвям индивидуално и да гледам как моите съотборници тренират на пълни обороти и се забавляват. Това ме натъжаваше. От друга страна чувствах тяхната подкрепа, когато сядахме да разговаряме след тренировката. Всички ме успокояваха, пожелаваха ми бързо завръщане на терена. Прибирайки се вкъщи обаче, там ме посреща моето семейство и това е моята сила. Именно там аз намирах истинското спокойствие и успявах да се зареждам с положителни емоции.

- Какво ти е мнението за отбора на Левски, който наставникът Станимир Стоилов гради в момента?

- Левски е изключително голям клуб и разполага с най-добрите футболисти, които се подвизават в България в момента. Това което се говори, че градим нов отбор за бъдеще, наистина е така. Но ние трябва да мислим и за настоящето, а не само за бъдещето. В Левски имаме всички условия, за да се борим за всички отличия и ние сме длъжни да изпълняваме задълженията си на терена, да се борим със сърце и душа до последно за всяка победа. Най-важното е всички футболисти, които са в отбора да знаят, че Левски е шампион и винаги ще бъде шампион.

- Доколко важни са за вас оставащите пет мача до края на сезона?

- Ние търсим най-добрата си форма и мисля, че с всеки изминал мач я намираме. За съжаление до момента през този сезон не успяхме да спечелим нито едно от софийските дербита, но сега дължим този ангажимент най-вече към себе си и най-вече от гледна точка на респекта, който очакваме да имат към нас съперниците ни за следващия сезон, когато ние ще се борим за титлата.

- Специалистите са на мнение, че ти доста липсваш на Левски, най-вече в моментите при изнасянето на топката. Смяташ ли, че в момента си липсващото звено на отбора?

- Когато топката е в краката ми, аз от малък съм свикнал да вдигам главата, да търся моите съотборници и да ги намирам по възможно най-добрия начин. В доста от тренировките съм свършил огромна работа, за да постигна подобрение в тази насока.

- Лусио, гостуваш в предаването „Часът на Левски” заедно със своето семейство? Ще те върна на неприятния инцидент, който ти се случи преди две седмици, когато празнувахте годежа на твоя приятел Машадо. Какво би казал сега за всичко което стана тогава?

- Това е един от най-неприятните и унизителни моменти в моя живот. Винаги съм бил възпитавам още от дете и след това във футбола и най-вече в Левски да бъда победител. Така че аз съм си поставил за цел, не само на терена, но и извън него да бъда пример за подражание на моето дете. Да се гордея с моето семейство и с начина, по който възпитавам децата си. И това което се случи е доста нелепо и жалко, защото показва липса на респект към даден гражданин, независимо дали се казва Лусио Вагнер или не. Все пак мисля, че България е добре развиваща се държава, която наскоро влезе и в Европейския съюз и подобно отношение е недопустимо към всеки един български гражданин. Това което ми остава е да вдигна високо глава, да продължа напред и да се боря с Левски , защото този клуб ми е дал пълното щастие и аз му дължа всичко. За „онези” хора мога да кажа, че ако не са си платили днес, ще го сторят утре.

- Каква реакция да очакваме от теб по отношение на расизма с който се сблъскваш тук?

- Това е ситуация, която трудно би се променила, независимо каква би била моята реакция. За мен няма абсолютно никакво значение какъв е цвета на кожата, а е важно какво сърце носиш и какво е отношението ти спрямо хората около теб. Откакто съм в България по никакъв начин не съм дал повод на хората за лоши действия и не съм давал лош пример за поколенията. След въпросния инцидент, обсъждах с моето семейство, най-вече със съпругата ми, какво би било нашето бъдеще в тази страна и си мисля, че ако наистина нещата продължават по този начин, ще е по-добре да не живея в България, след като завърша кариерата си. Това е жалко, защото през последните години аз се чувствах щастлив тук, неслучайно и моя син се роди тук и имахме съвсем различни планове за нашето бъдеще. Жалкото е, че това се случи точно в момента, в който аз наистина изпитвах голямо удоволствие от живота и подобни инциденти накърняват моето самочувствие и честта на моето семейство. Но колкото и да се стремят да ме унижават, това няма да стане. Аз имам цел тук и тя е да бъде пример за подражание, защото Левски винаги е бил пример за подражание, а аз съм част от клуба, от една голяма институция. Относно расизма, мога да кажа само едно – белите расисти ни наричат „маймуни”, ние също им казваме „маймуни”. И докога ще продължи това?

- Как ще коментираш отношението на хората към теб, когато обличаш фланелката на Левски и фланелката на националния отбор?

- Нека бъде честен и пак да го кажа – всичко което имам в живота си и съм постигнал е благодарение на Левски. Левски ми отвори вратите към националния отбор. С Левски се чувствам щастлив и горд. Не по-малко горд съм и с фланелката на националния отбор, защото това е една голяма чест, която ми бе оказана националните селекционери и въобще от държавата като уважение към мен. При всички положения, чужденците които се състезаваме за националния отбор чувстваме едно подценяване от страна на феновете и винаги се чувстваме виновни при лоши игри на отбора.

- Откъде идва този негативизъм към чужденците с български паспорт и след критиките как се чувстваш когато получиш отново повиквателна за националния отбор?

- Този въпрос за чужденците с български паспорт се разисква от доста време. Дори още преди аз да получа българско гражданство. Аз лично не мога да разбера, защо българите си мислят, че ние чужденците не се раздаваме максимално за националния отбор при положение, че ние сме изживели доста сериозен период в България. Моето дете се роди тук, а аз самия живея от 6 години в страната. Чувствам се не по-малко българин и мисля, че се раздавам не по-малко от другите на терена. Дори си мисля, че мотивацията ни е доста по-голяма и от някои българи. В края на краищата идеята ни обединява да носим фланелката на България и да носим успехи. Мисля че този въпрос никога няма да спре да бъде разискван.

- Какво е твоето послание към привърженици на Левски по отношение на оставащите мачове до края на сезона и началото на следващия, когато те ще очакват добро представяне в Европа?

- Искам да кажа на нашите фенове, че Левски не е спрял да бъде голям, след като е загубил една титла и една купа и е претърпял доста неприятно поражение в евротурнирите. Левски винаги ще бъде голям отбор, с голяма история и хората много добре го знаят. Ние никога няма да забравим как те ни подкрепят, как ни поддържат през последните години. Това са неописуеми и незабравими моменти. Без да давам големи обещания, мога да кажа на феновете ни, че всички ще дадем максимума от своите възможности, за да вървен техните усмивки и да ги видим отново препълнения стадион, където да скандират нашите имена и да бъдат щастливи.

Спорт