Проблемите в националния ни отбор по волейбол нямат край. На път за България, тимът ни бе застрашен от отлагане на завръщането си. Това стана след като заради техническа неизправност самолетът на Пламен Константинов и компания не излетя от Пекин. Благодарение на Гибона съставът ни намери билети през Сеул за Франкфурт, където с доза късмет не направиха успешно прекачването си за София. Жертвата – багажът на капитана.
„Имаше технически проблеми със самолета от Китай. Трябваше да сменяме билети, полет. Добре, че хванахме връзката! Само един багаж липсва – моят! Момчетата искаха да се приберат по-бързо” бяха първите думи отново на родна земя на Пламен. Той допълни още: „Не успяхме да направим това, за което тръгнахме. Имахме по-големи амбиции от това пето място. Отборът ни можеше да вземе медал при други стечения на обстоятелствата. Повече в кръга на шегата казах, че съм си оставил мачове за Олимпиадата в Лондон. Скандалът около мен ми повлия на личното ми представяне на Игрите. Провали ми се Олимпиадата! При всички положения това повлия и негативно на момчетата. Аз не съм правил никакво разследване, а лошо стечение на обстоятелствата и някои странични фактори от липсващите звена в спорта”.
Преди пристигането на отбора ни по традиция нежните им половинки се бяха събрали заедно. Направи впечатление обаче едно по-различно настроение у тях. Дори някои от тях се просълзиха, други поплакаха, трети останаха мълчаливи. Причината – това им бе последното подобно посрещане в такъв пълен състав. Догодина след поредното международно пътуване, част от спътниците в живота на волейболните ни любимци няма да са там, защото част от националите ни прекратяват участие в представителния отбор.
„По всяка вероятност това е последното подобно посрещане в такъв състав от тяхна страна. Не можем да върнем времето назад” коментира случващото се Владимир Николов. Диагоналът ни обнадежди, че думите му, че е изиграл последният си мач за националния, може да се променят: „Точно на Световна лига няма начин как да продължа да играя самият аз. Бих могъл, ако, при определени фактори да се опитам да помогна на отбора на някакво Европейско или Световна първенство. Никога не казвай никога. Има шанс да играя още в националния, но реално участието ми на следващата Олимпиада е в теорията на вероятностите. Във всички нормални държави се работи на олимпийски цикли. Да си олимпиец е страхотно! С две думи, с три думи, с две изречения, това не може да се опише! Вече тялото ми не издържа на това целогодишно натоварване. В България има още два много талантливи диагонали. Вече е дошло времето те да поиграят.бях казал, че ако сме здрави и добре подготвени е реално да вземем медал и да бъдем на почетната стълбичка с петте олимпийски кръга. Уви, имахме доста здравословни проблеми, и такива около самия отбор, предвид на всичко това, може би се получи реалното. Били сме и по-добре подготвени!”
Новината около националното ни либеро Теодор Салпаров е, че той твърдо ще играе следващия сезон отново в шампиона на България ЦСКА! „Твърдо оставам в ЦСКА! Предстои ми почивка, подготовка и мачове с ЦСКА в Шампионската лига” обяви пред Гонг Теди и допълни относно Олимпиадата: „С Русия си бяхме казали да се срещнем на финал, а не на ¼-финал. Но така се случи. Имахме си шансовете. Можехме утре да играем финал! Жалко! Да мисля и да не мисля, гадно ни е, че сме пети. Този отбор, тази формация заслужаваше по-добро класиране в Пекин!”
Въпреки късния част на летището по традиция имаше и почитателки на волейболистите ни. Млади момичета с плакати в ръце поздравиха момчетата, снимаха се с тях, взеха си автографи, поговориха си. Те подариха на всеки един от националите и специално писмо с текст: „От толкова години си в играта и пълниш на феновете сърцата.Завинаги ще си там,не ще те забравим за нас си оставаш златно момче.Благодарим ти за тези прекрасни моменти,когато като истински лъв се бореше ти за победи. Благодарим ти за всичко което си дал на отбора,страната и народа! Благодарим ти,че винаги бил си тъй усмихнат и силен.Благодарим ти за всичко!
С уважение:Потребителите на Форума на българският национален отбор по волейбол!”
Разпределителят ни Андрей Жеков пък бе зарадван и със специален плакат. Жеки се развълнува много на подаръка: „Пише много хубави работи. Това са едно от малкото приятни неща. Дори когато сме се връщали с медали от Световната купа и световната първенство, отличията остават, но като видиш хората как те посрещат е доста по-топло! В крайна сметка медала, не може да ти стопли сърцето!”. Плеймейкърът ни продължи: „Можехме, но не взехме медал от Олимпиадата. Мачовете със САЩ и Русия бяха на съвсем различно ниво. Очаквах с нетърпение тази Олимпиада. В момента не мога да осъзная дали съм малко разочарован или не от начина, по който я завършихме или от цялостното ми пребиваване там. Беше малко лудница. Не сме свикнали на такова нещо. Догодина започваме наново. Ние не знаем за работи като дали ще има нов треньор или кой ще играе. Наставникът си преценява. На децата ми донесох няколко талисманчета за спомен, а за мен остават впечатленията, поуките, разочарованията, хубавите моменти и спомените. Олимпиадата е тотално различно състезание от което и да било друго! Само остава да се класираме за следващите игри в Лондон! Да сме живи и здрави!”
Ето оценката и на Христо Цветанов: „Имайки предвид съпътстващите ни неща на старта, петото място не ни задоволява. Ще видим следващата година какво ще е положението, кой ще е треньор, кои играчи ще повикат. Ако имат нужда от ме за националния отбор, аз не съм казвал, че ще се отказвам и съм готов да продължа. Много е хубаво да си олимпиец!”
