Съвместна публикация на в-к 7 дни спорт и Gong.bg
В една от актуалните кинопремиери героят на пребиваващия у нас холивудски актьор Морган Фрийман усеща първоначалните флуиди между двойките и пламването на различна нова любов. Това спестява много време.Да забелязваш навреме нещата и да успееш да реагираш възможно най-адекватно. Преди векове на търговските кораби е имало винаги по един човек на палубата, който е бил специалист по ветровете и задачата му е била да прогнозира накъде ще задуха вятърът и по какъв начин съответно да бъдат опънати платната. Е, случвали са се и грешки, завършвали с корабокрушение.
За съжаление в днешни времена изключително много ни липсват усетът и нюхът къде отива българският футбол. Подобно комплексно свиване на платната по всички направления отдавна не е наблюдавано. За присъщата на севернокорейска спартакиада масовост при отпадането от евротурнирите вече стана дума многократно из родните спортни медии. Пълно капо, дори и ако за тежест прибавим недостатъчните напъни на Черно море в Интертото. Били отпаднали достойно, заявиха мнозина след „драмата” в Генуа. Абе как все ние отпадаме с високо вдигнати глави?
В същия етап един скромен румънски тим отстрани четвъртия в йерархията на грандовете в Турция Трабзонспор, а друг отбор от същия калибър отпадна с пъти по-трудно от „моряците” от Атлетико Мадрид. На нас все нещо не ни достига. Приличаме на едър човек, затворен в малка стаичка, който всеки път, щом понечи да се надигне, си удря главата в тавана. Или на возещ се в софийска маршрутка баскетболен тим. Все по-натрапчиво става усещането, че случилото се с Левски на два-три пъти, с Литекс - един-два пъти, както и с ЦСКА в успешната есен на 2005 година, плюс епизодичните миниатюрки на пловдивския и софийския Локомотив са тотално изключение. Да не кажем абсолютна случайност. Сега вече идва и сриването на националите. От юноши до мъже.
Мъже ли? Всъщност губят ми се само мачовете и резултатите на ветераните, ако изобщо има нещо организирано при тях освен трапезите. Гледам онази вечер как след последния съдийски сигнал голяма част от някакъв си български национален отбор се радва и прегръща на терена. Сигналът е дошъл след вършещия работа за класирането ни напред резултат 0:0. Тук обаче идва потресаващият факт, че всъщност юношите ни са постигнали този резултат срещу отбора на Фарьорските острови! Знаете ли коя е столицата на Фарьорите и изобщо къде се намира? Ще ви разбера, ако някои от вас не знаят. Населението на островите е 48 000 жители. Като изключим пенсионерите, жените и децата, чудя се колко ли е базата, от която се произвеждат и футболисти за национални отбори в различните нива. Някои от водещите тимове там са Б36, Б68, Б71 и Скала. Не се смейте много, тъй като това са годините на тяхното образуване, а като гледам, първият е основан далеч преди ЦСКА. Предоставям ви тази информация, за да разберете как са се почувствали в Аржентина или Мексико например, след като ги бихме на Мондиала през 1994 година. Със сигурност в местните издания, както и в тези от страната домакин са пуснали подобна справка, за да се знае какво е това нещо България, дето бие наред. Та, връщайки се на Фарьорските острови, вариант юноши, това е един национален тим, събран от току-що завършили гимназисти.
Едни здрави, русоляви момчета със зачервени бузки на които са им предложили приятна ваканция от една седмица на брега на Черно море, плюс екстрата плаж през октомври с идеалната за тях температура от няколко градуса над нулата. Тези момчета, които са на прага на своята професионална ориентация, невключваща по никакъв начин футболa като начин на живот и препитание, правят 0:0 на домакините, които се очаква да са фаворит по всички показатели. На нас дори стените, че и реферите трябва да ни помагат. Или май само на това разчитаме. Българчетата от своя страна не само вече го играят професия футболист, но и знаят от настойчивите си татковци, че футболист къща храни, че дори и цялата рода. Те виждат, слушат, говорят си помежду си какво се случва във футболния живот на България. И върху манталитета им вече е проектирана тъжната действителност.
Техните батковци, както галено наричаме „А” националния тим (макар някои от сегашната Пенева чета да са направо чичковци за юношите), отпадат от поредно голямо първенство. Този материал вече е под печат, когато вървят мачовете от нашата група, но не се изисква голяма смелост да се прогнозира развоят на събитията до края. Румъния и Холандия просто трябва да си довършат добре свършената работа. Било то снощи или по-нататък. Така тази национална генерация, олицетворяваща се най-вече с триото Бербатов-Стилиян-Мартин е на път да се превърне в най-слабата изобщо в историята, от момента, в който започва редуването през две години на европейските и световните шампионати. А това прави близо половин век. През 60-те имаме две класирания - в Чили и в Англия. През 70-те - още две, този път на мондиалите в Мексико и Германия. Всичките те не са от най-успешните, но факт е попадането на тези форуми двукратно. Следват 80-те години, където също както през настоящата декада имаме едно-единствено класиране на голямо първенство. Но на световното в Мексико правим два хикса, единият от които е срещу настоящия световен първенец, а и все пак по някакво странно стечение на обстоятелствата и благодарение на недоизмислената система с две точки се промъкваме на осминафиналите. Там отпадаме, както си му е редът. Идва ред на най-успешната десетилетка. Определението Златното поколение не е никак случайно, уповавайки се на бедните ни активи до този момент. Класиране на цели две световни и за първи път на европейско първенство, първи победи и на двата фронта, а като бонус един полуфинал. Прекрачили в новия век и вдигнали неимоверно много критериите и изискванията към националите, те стигнаха дъното с едва едното от цели пет възможни участия. Но за разлика от тима на Вуцата през 86 година - нито точка, нито две, нито каквото и да е преминаване в следващ етап. Един почетен гол срещу Италия и толкоз. Пускаме завесите на десетилетието. ЮАР 2010 отива в следващата графа. И какво се получава, като теглим чертата?
Големите звезди и галеници на медиите не оставят нищичко зад гърбовете си. Зад тях е едно дълго празно пространство, като това около Фарьорските острови. Вода и само вода, в която спокойно могат да се удавят техните амбиции за попадане в историята. Ако изобщо са имали подобни намерения.
Започнахме с изначалния въпрос усещаме ли накъде върви футболът ни? По-нататък стана дума и за критериите. Ако насложим нещата, те биха могли и да си паснат без особени сътресения. Примерът идва от една обикновена, малка държавица в Европа. При това също като нас, член на Евросъюза. Става въпрос за Кипър. И там футболът е най-популярната игра, има много спортни медии, трибуните на водещите тимове са пълни дори повече от българските, макар разликата в населението да е значителна в наша полза. Но там така и не могат да излязат от обвивката на своя футболен колан. Епизодични проблясъци на клубно или национално ниво и нищо повече. Явно това точно е и нашето местенце на картата. Снижаваме целите и дишаме по-лесно. Отпаднал ЦСКА от Тулуза. Ами да, какво толкова, нали не забравяте, че те са французи и скоро бяха световни шампиони. Е, може би да не сваляме летвата рязко чак до загуби от Тампере или мъки с Хайдук (Кула), но определено имаме нужда от преосмисляне на нивото си. Ясно е, че закачаме бронзовите медали от Щатите на видно място, гледаме как красиво слънцето ги огрява и се топлим от отразената светлина. Вярно, че на планетарния принцип, колкото повече се отдалечаваме от Слънцето, ни става все по-студено. В такъв случай се завиваме и постиламе добре. Ако не футбол, в България поне черги можем да правим.
