Вдигането на таксите от хазарт ще принуди много организатори в сектора да прекратят дейността си, поради заплаха от фалит или отнемане на лицензи. По този начин планираните средства в Държавния бюджет няма да постъпят. Това смятат от Асоциацията на игралната индустрия в България, която излезе със становище по повод измененията в държавния бюджет. Депутатите вече одобриха на първо четене методиката, по която ще се облагат операторите на хазартни игри с новата такса от януари 2024.
АИИБ е изразила становището си още през ноември при проведено обсъждане в Министерство на финансите. Според тях увеличението на таксите няма да доведе до желания от държавата ефект, а именно събирането на повече средства в държавния бюджет, а ще предизвика множество фалити в бранша, които ще повлияят негативно на икономиката.
От Асоциацията твърдят още, че завишените с 300% такси за поддържане на лиценз не съответстват на принципа за пропорционалност на размера на таксата, спрямо предлаганата административна услуга, а повишаването на алтернативния данък за организаторите на хазартни игри по ЗКПО с 60% е необосновано и ще доведе до негативни последици за малките и средните организатори в бранша.
От Асоциацията възразяват и срещу предложения срок за внасяне на таксите, а именно – подаване на декларация и плащане на таксите до 28 февруари.
„Налагането на нови, оказващи сериозно влияние върху цял един сектор на икономиката законодателни промени, чрез внасянето им в последния момент от народни представители, е допустима, но не и добра практика, защото прилагането ѝ може да доведе до непредвидим и неефективен резултат, във вреда на държавния бюджет. Законодателно решение, прието без обществено обсъждане и оценка на влиянието му върху бизнеса, ще принуди много организатори в сектора да прекратят дейността си поради заплаха от фалит или отнемане на лицензи, а по този начин планираните средства в Държавния бюджет няма да постъпят“, са категорични от АИИБ.
Те предлагат, ако така предложените такси се приемат от НС, да бъде прецизиран срокът за тяхното заплащане от организатори на хазартни игри, получили лицензи преди влизането в сила на измененията в Закона за хазарта, като се даде възможност за тяхното пропорционално разсрочване, съобразено със срока до изтичането на съответния лиценз.
„По този начин ще се даде възможност на организаторите да работят и да имат възможност да заплащат, както винаги досега, точно и в срок задълженията си към държавата. Това ще позволи на сектора да запази високотехнологични специалисти, да продължи да се развива и да извършва дейността си с отговорно отношение към потребителите на игрални продукти и услуги“, казват от Асоциацията.
Игралната индустрия в България е сектор, който се развива в регулирана среда от повече от 25 години, дава своя принос в икономическото развитие на страната, осигурява множество работни места, вкарва чуждестранни инвестиции в икономиката и води до технологично развитие на българските производители на игрално оборудване и софтуер.
В бранша работят над 500 високотехнологични фирми, които разработват и доставят продукти за този сектор, в страната оперират 323 организатори на хазартни игри в игрални зали, 17 организатори на дейности в казина, 84 разпространители и вносители на игрално оборудване, 21 онлайн организатори на хазартни игри. Бизнесът осигурява работа за над 80 000 души, а приходите в бюджета на страната са над 350 милиона лева на година.
Игралната индустрия е сектор в икономиката, който осигурява средства за множество социални дейности, чрез заплащаните от нея данъци и такси, а също така осигурява възможности за развитие на спорта и културата в България, припомнят от АИИБ.
АИИБ е изразила становището си още през ноември при проведено обсъждане в Министерство на финансите. Според тях увеличението на таксите няма да доведе до желания от държавата ефект, а именно събирането на повече средства в държавния бюджет, а ще предизвика множество фалити в бранша, които ще повлияят негативно на икономиката.
От Асоциацията твърдят още, че завишените с 300% такси за поддържане на лиценз не съответстват на принципа за пропорционалност на размера на таксата, спрямо предлаганата административна услуга, а повишаването на алтернативния данък за организаторите на хазартни игри по ЗКПО с 60% е необосновано и ще доведе до негативни последици за малките и средните организатори в бранша.
От Асоциацията възразяват и срещу предложения срок за внасяне на таксите, а именно – подаване на декларация и плащане на таксите до 28 февруари.
„Налагането на нови, оказващи сериозно влияние върху цял един сектор на икономиката законодателни промени, чрез внасянето им в последния момент от народни представители, е допустима, но не и добра практика, защото прилагането ѝ може да доведе до непредвидим и неефективен резултат, във вреда на държавния бюджет. Законодателно решение, прието без обществено обсъждане и оценка на влиянието му върху бизнеса, ще принуди много организатори в сектора да прекратят дейността си поради заплаха от фалит или отнемане на лицензи, а по този начин планираните средства в Държавния бюджет няма да постъпят“, са категорични от АИИБ.
Те предлагат, ако така предложените такси се приемат от НС, да бъде прецизиран срокът за тяхното заплащане от организатори на хазартни игри, получили лицензи преди влизането в сила на измененията в Закона за хазарта, като се даде възможност за тяхното пропорционално разсрочване, съобразено със срока до изтичането на съответния лиценз.
„По този начин ще се даде възможност на организаторите да работят и да имат възможност да заплащат, както винаги досега, точно и в срок задълженията си към държавата. Това ще позволи на сектора да запази високотехнологични специалисти, да продължи да се развива и да извършва дейността си с отговорно отношение към потребителите на игрални продукти и услуги“, казват от Асоциацията.
Игралната индустрия в България е сектор, който се развива в регулирана среда от повече от 25 години, дава своя принос в икономическото развитие на страната, осигурява множество работни места, вкарва чуждестранни инвестиции в икономиката и води до технологично развитие на българските производители на игрално оборудване и софтуер.
В бранша работят над 500 високотехнологични фирми, които разработват и доставят продукти за този сектор, в страната оперират 323 организатори на хазартни игри в игрални зали, 17 организатори на дейности в казина, 84 разпространители и вносители на игрално оборудване, 21 онлайн организатори на хазартни игри. Бизнесът осигурява работа за над 80 000 души, а приходите в бюджета на страната са над 350 милиона лева на година.
Игралната индустрия е сектор в икономиката, който осигурява средства за множество социални дейности, чрез заплащаните от нея данъци и такси, а също така осигурява възможности за развитие на спорта и културата в България, припомнят от АИИБ.
