Православната църква почете паметта на Света Петка Българска. На Петковден празнуват всички, които носят името Петка, Петко, Параскева.
Дойде ли Петковден хората казват, че топлото време си отива и започва зимата. До Димитровден се забранява домашната работа с вълна, кроенето и шиенето. Вярва се, че ако някой носи дрехи скроени през този период ще се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир.
Света Петка е родена през 11 век в град Епиват, намиращ се на брега на Мраморно море в семейството на благочестиви и уважавани хора. Легендата разказва, че когато била на 10 годишна възраст чула гласа на Исус Христос и тогава решила да се посвети на вярата. Когато родителите й починали напуснала дома си.
Обходила светините на Константинопол, посветила се на Бога в малък храм в Иракли, след 5 години посетила Ерусалим и Божи гроб като се установила в Йорданската пустиня. Предусещайки смъртта си, не след дълго, се върнала в родния си град Епиват. Починала докато се молела. Погребали я вън от градските стени, като чужденка.
Според преданието дълги години гробът й бил забравен. На мястото обаче се случвали много чудеса. Слепи проглеждали, сакати прохождали, болни от тежки болести оздравявали.
През 1238 година, след Клокотнишката битка, мощите на светицата били пренесени в Търново от цар Иван Асен Втори. След завладяването на Старопрестолния град реликвите на света Петка били отнесени първо във Видин, а после в Белград.
Днес мощите на Света Петка са в румънския град Яш, в църквата "Три светители".
