"Под северното слънце в полунощ" - танцово-театрален спектакъл по Хенрик Ибсен, е новото заглавие в афиша на Учебния театър при НАТФИЗ. Дипломната постановка на студентите от първия випуск от специалността танцов театър е под режисурата на доц. Петя Стоилова, съобщиха от театъра.
Премиерата на 31 октомври е посветена на 100-годишнината от смъртта на бележития норвежки драматург, която се отбелязва по целия свят. Драматургична версия е на доц. Юрий Дачев. Неговите вариации на пиесите са "Розмерсхолм" или "Невъзможна любов в дома на призраците", "Куклен дом" или "Пробуждането на морската жена", "Морската жена" или "Бягство към морето в мен", "Хеда Габлер" или "Когато ние, гордите, се пробудим", "Призраци" или "Една жена под северното слънце на смъртта", "Когато ние, мъртвите, се пробудим" или "Призраците на нашите надежди".
Сценографията и костюмите са на Мира Каланова, музиката - на Йордан Борисов и Александър Каланов. "Под северното слънце в полунощ" е спектакъл, приютил в себе си многото лица на човека-творец, съответни на динамиката в драматургичното развитие на Ибсен, които са преплетени с непрекъснатия устрем на търсенето и вдъхновението. Различните етапи, през които личността минава в жизнения си път, са представени чрез ефирни танцови миниатюри. Движенията на телата дават израз на постоянното премоделиране на душата, която е запленена от красотата на любовта, от желанието за свобода, от предизвикателството да застане лице в лице със себе си, е написала в програмата Магдалена Симеонова, студентка по театрознание.
Според критиката няма друг автор, който да е успял да анализира свободата в цялото й многообразие на аспекти както Ибсен. Внимателно погледнато, скандалите, които някои от пиесите му са предизвикали, в дълбочина са свързани именно с обществената непоносимост към дискутирането на тази тема. Всяко общество се грижи да държи свободата сред ценностите, които го легитимират, това се отнася дори за диктаторските режими.
У Ибсен може да видите много от страховете си - за кариерата, за секса, от смъртта, и то оплетени в екзистенциалната тема за свободата. Ибсен е живял дълго в един свят, в който да си тръгнеш от съпруга си, както прави Нора, е било нечуван инцидент. Днес това, разбира се, не е никаква рядкост, но какво от това? Не сме се придвижили кой знае колко в обсъждането на причините, които ни карат да си тръгнем от някъде или ни спират да го направим, отбелязват експерти.
