На 15 февруари България се прощава с една изключително жена. Наричат я феномен, лечител, екстрасенс, ясновидка, гадателка. Приписват й извънземни способности. Но за хората, които се сбогуваха с Вера Кочовска, тя е добър приятел, любим човек или проводник, помогнал им да преодолеят тежки моменти.
Поклонението пред тленните останки на Вера Кочовска се състоя в храма "Св. Николай" в Плевен, където тя прекара по-голяма част от живота си. Стотици плевенчани и хора от цялата страна дойдоха в храма, за да й кажат последно сбогом. "Една жена, известна с неподправената си прямота и с изключителните си способности, които я направиха известна далеч от пределите на родината. Някои я сравняват с Ванга. Но това е все едно да сравняваш Нютон и Наполеон", казва проф. Андрей Брюховецки от клиниката „Нейро вита", който пръв изследва уникалните способности на българката.
Дарбата си тя не носи по рождение, а е придобила след преживяна катастрофа, разказа нейната сродна душа Капка Сидерова:
Вера се представи пред Господ преди 43 години, когато преживява катастрофа и духът й се изправя пред Бог и тя е върната с мисията да лекува и да помага на хората, да ги учи и наставлява да бъдат по-добри. Всъщност Вера обичаше да повтаря думите, че "няма ковчег с джобове" и така по своему перефразираше библейската фраза да не си трупаме богатства тук, на земята, където молец ги яде и ръжда разяжда. Тя правеше всеки ден тази крачка към отвъдното, защото според японските учени, докато е лекувала, тя е изпадала в състояние на клинична смърт. За нея не беше проблем отново да направи тази стъпка, когато Господ я призова обратно при себе си.
По време на земния й път през дома на Вера Кочовска в центъра на Плевен са преминали стотици хиляди хора. Всеки с болката и въпросите си. За част от тях си спомни големият художник и творец Светлин Русев:
Човек като Вера виждаже не само болестите и на човека гледаше като рентген, но в по-широк план виждаше нещата. Един от най-силните ми спомени, бях решил да й правя портрет преди 10-15 години. Тя имаше кабинет в Химическия комбинат и докато почнах да рисувам, дойде човек, на който да му гледа. Не знам точно от какво беше болен, но тя "на бърза ръка" изстреля всичко за близки, за роднини и най-вече за това какво му е състоянието. След няколко минути вика "Отивай в съседния кабинет ", при лекаря го изпрати. Това беше едно много остро усещане за възможностите, енергията и силата, която тя носеше.
Самият художник така и не завършва портрета на Вера Кочовска, но друг, известен български политик - Волен Сидеров, е твърдо решен да завърши голямата земна мисия на феномена - изграждане на център за присаждане на стволови клетки в Плевен:
Това е идея, която би била от полза за Бълагария и българите като цяло и това беше мечтата на Вера. Тук трябва да участват и държавата, и общината, защото това е много сериозен проект. Без държавна намеса не може да стане. Дарителство ще има, но задължително трябва правителството да направи един фонд и да се включи с всички възможни разрешителни и лицензи. Лекарското съсловие също трябва да се обедини около идеята, че е нужно да се направи такава клиника. Има много неща, които трябва да се изчистят, но задължителни с държавна намеса.
Вера Кочовска си отиде от този свят, но посланията, които остави не малко българи ще помнят. За приятелите си тя бе...
Венцислав Върбанов: Вера бе силен характер, жизнен човек, който винаги ни напътстваше и окриляше, даже и в тежки моменти, поне аз когато съм имал контакти с нея. Винаги по някакъв начин ще каже нещо така, че да те разведри, да ти даде сила, увереност.
Волен Сидеров: Вера беше уникален феномен, това е човек, който даваше кураж, даваше насока на хората, обяснявайки им, че всъщност причината за техните несгоди и неудачи в живота се крие вътре в душата и сърцето им. Тя винаги призоваваше да се пречистят хората, ние българите да се пречистим отвътре, за да може да ни се подреди животът.
Ивелин Николов: Добър човек, искрен и прям. В последните години, когато тя нямаше възможност да помага, съм й се обаждал за много хора от цялата страна, но тя напълно искрено казваше: не мога да помагам. Това наистина й прави чест, че беше толкова искрена и пряма. В нейна памет имаме инициатива с режисьора Стилян Иванов - филм с допълнение. Ще предложа на Общинския съвет в Плевен да бъде кръстена улица на нейно име и се надявам да бъде поправена една грешка от миналото - ще я предложим за почетен гражданин посмъртно.
Капка Сидерова: Вера беше наистина изпратена от Господ, за да помага на българите и тя направи всичко по силите си. Вера беше изключително голям оптимист, тя вярваше в доброто. Вярно, възмущаваше се, когато види зъл човек, който не заслужава да му се помага, а се бута пред другите. Затова понякога беше груба с такива хора, но напълно заслужено.
Светлин Русев: Вера беше човек с много енергия, с амбиция да помага и лекува хората. Доста открита, безпардонна, остра и неподправена. Много естествен човек в най-хубавия смисъл на думата.
Йорданка Георгиева - приятелка: Нямате представа на колко народ е помогнала, колко народ се стичаше, с нея губим една доброта. Тя винаги ни казваше да изчистим всичко от нас лошо, да мислим само хубаво и ако някой може да ни помогне, това сме само ние, ни едно правителство, ни един шеф не може да ни помогне.
Рени Шопова - рехабилитатор: Аз съм била неин рехабилитатор, контактувала съм 20 години с нея. Наистина за Вера много дълго ще си спомняме, с много добрини и в този момент просто й казвам "Последно сбогом, Вера".
