Православните християни отбелязват днес църковния празник на Свети свещеномъченик Харалампий, живял през втори век в град Магнезия, Тесалия, където заемал епископска катедра.
Харалампий бил на над стогодишна възраст, когато започнало поголовно гонение и умъртвяване на християните след жестоки мъки, пише БТА. За да спасят живота си, те трябвало публично да се отрекат от вярата си.
Без да се страхува за живота си, епископ Харалампий проповядвал Христовото учение.
Властниците заловили беззащитния старец и го изправили пред съд. Той се държал достойно и преди палача да спусне меча върху него, Харалампий затворил очи и предал душата си на Бога. Така той загива мъченически за християнската вяра през 198 г.
В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден. Празникът се почита предимно в Източна България.
Светецът се приема и като покровител на пчеларите, градинарите и овощарите. На този ден жените измитат добре цялата къща, за да изметат всички болести навън. Не предат, не плетат, не шият, за да не се разболеят от чума. Единствената им грижа е да станат рано, да опекат три обредни питки, да ги намажат с мед и да почерпят съседите с тях.
Докато се прави хлябът, някой от дома занася мед в църквата за освещаване. С него се маже хлябът и питките, които се прекадяват и раздават за здраве. От същия мед запазват вкъщи за лекарство през годината. На някои места обредният хляб се оставя
извън селото, за да не влезе болестта в него. Някъде особено внимателно премитат цялата къща, за да "изметат болестите навън".
Навсякъде те са наричани с умалителни имена: "сладки и медени", "благи и медени".
Според народната етимология Араланбей "араландисва" - прекадява, земята - тя се затопля и може вече да се обработва.
