Мюсюлманите от цял свят започват днес тридневното честване на свещения Рамазан байрам. Рамазан байрам е финалът на едномесечните пости („оруч") и извършването на специфичните за свещения месец Рамазан богослужения и ритуали. Това са изпълняване на молитвата „теравих намаз", даване на задължителната милостиня „зекят" от по-заможните на по-бедните, както и на милостинята „фитре".
Празникът започва с байрамска молитва в джамиите, в която участват мъже и момчетата. В празничната молитва могат да участват и жени и момичета там, където има възможност и желаещи. С празнична проповед мюсюлманите се призовават да спазват традициите, да почитат повелите на пророка Мохамед за мир, разбирателство, милосърдие, единство и добруване. Чрез молитва те приветстват пророка, изразяват своята признателност към Всевишния и искат прошка. След сутрешния намаз вярващите остават да изслушат наставленията на имамите и ваизите (проповедници) до байрамския намаз. Байрамският намаз се състои от два поклона („рекята"), специална проповед и молитва. В София намазът започва в 7.45 ч., а в останалите населени места от 1 до 18 минути по-рано.
Байрамски намаз се изпълнява в близо 1200 джамии в цялата страна от хилядата редовни имами, а там където липсва редовен имам, ще се използват услугите на студенти и ученици от мюсюлманските училища, както и хора, които имат необходимата религиозна подготовка, но се занимават с други дейности.
След байрамския намаз започват семейните чествания. По традиция първият от трите празнични дни се чества с най-близките. По-младите мюсюлмани посещават по-възрастните си роднини, близки, приятели и съседи, целуват им ръка, с което изразяват своето уважение към тях. Възрастните от своя страна черпят младите с кафе, бонбони и сладкиши, както и със зияфети - специално приготвени ястия. На децата се раздават дребни пари и лакомства. Искането на прошка е основният смисъл на честванията, затова по време на байрама е важно вярващите да поискат и да дадат прошка едни на други, а скараните да се сдобрят. По време на байрама мюсюлманите посещават и гробищата, където отдават почит на близките си покойници, изричайки заупокойните молитви „фатиха" и „ихляс".
За пръв път Рамазан байрамът се чества през 625 г.сл.Хр. Това е втората година от преселването на мюсюлманите от Мека в Медина. Като новосъздадена тогава религия в исляма няма празнични дати. Поради това преселилите се в Медина мюсюлмани започнали да честват празниците на християни и евреи. Тогава пророкът Мохамед решава да възнагради своите последователи, обявявайки два големи празника - Рамазан и Курбан байрам.
Рамазан Байрамът се нарича още Шекер Байрам, защото на този празник хората се черпят със сладкиши - баклава, локум, бонбони, сладки и др. Празникът продължава три дни. Байрамът за мюсюлманите е и ден за прошка, на зачитане и уважение. Затова след като мъжете се върнат от джамията, всички се поздравяват, по-малките искат прошка от по-големите, скараните се сдобряват, на децата се раздават бонбони и пари, хората се черпят със сладкиши, поднасят си подаръци, отправят си хубави пожелания. Ден по-рано по традиция се посещават гробищата и се отдава почит на мъртвите. (БТА)
