В Международния ден на епилепсията, който се отбелязва през втория понеделник от месец февруари и тази година Клиника „Функционална диагностика на нервната система“ към Военномедицинска академия (ВМА) заявява готовността си да остане близо до пациентите с епилепсия и подкрепя тазгодишната кампания под надслов „Да премахнем стигмата на епилепсията“ (# StampOutStigma), съобщиха от лечебното заведение.
В клиниката функционира комисия за лечение на епилепсия в извънболничната помощ, а от началото на тази година екипът разполага и с нов електроенцефалограф, който значително е подобрил възможностите за диагностика.
Как да помогнем на човек по време на епилептичен пристъп:
Епилепсията е хронично заболяване на мозъка, което се характеризира с продължителна готовност на невроните за генериране на епилептични пристъпи. Последните могат да се появят във всяка възраст и етиологията им е изключително разнообразна. В световен мащаб повече от 50 милиона души страдат от епилепсия, а в България са около 70 000.
Заболяването носи със себе си невробиологични, психологични и социални последици, както за пациента така и за неговото семейство. Често пациентите с епилепсия и техните близки страдат не толкова заради самите пристъпни състояния, а заради все още съществуващата социална неприемливост на тяхното заболяване от обществото.
Клинично епилептичните пристъпи са различни по характер, в зависимост от локализацията на епилептичните разряди в мозъчната кора. Основната им характеристика е тяхната стереотипност и повторяемост във времето. Най-честата представа за епилептичен пристъп са генерализираните тонично-клонични, както и абсансите, но необичайни мирисни, вкусови или слухови прояви, автономни симптоми с епигастрален дискомфорт, гадене и повръщане или дори пароксизмални емоционални изблици на страх или смях могат да бъдат проява на епилепсия, коментира доц. д-р Стефка Мантарова, д.м., началник на Клиника „Функционална диагностика на нервната система“.
Според настоящите критерии диагноза епилепсия се поставя при два непровокирани (или провокирани) пристъпа с интервал между тях най-малко 24 часа. Диагнозата може да се постави и при един пристъп и наличие на фактори, увеличаващи риска от повторяемост, например при епилептиформена електроенцефалография, наличие на структурна лезия в мозъка, преживян инсулт или черепно-мозъчна травма. В детска възраст често се дефинират и епилептични синдроми, коментира още специалистът.
Диагнозата се базира на анамнезата, като най-достоверна е информацията от лицата наблюдавали пристъпите, тъй като в много от случаите пациентите нямат спомен за случилото се. В света на технологиите все по-често близките успяват да заснемат и видео по време на пароксизмалното състояние, което значително улеснява диагностичния процес. Често самите ние ги съветваме при възможност да осъществят видеозаснемане. В хода на диагностицирането на пациент с епилепсия са задължителни две изследвания: невроизобразяване и електроенцефалография (ЕЕГ). Обикновено в условия на спешност се провежда компютърна томография, но стандарт остава магнитно-резонансната томография (МРТ) на главния мозък, особено при повторяемост на пристъпите. ЕЕГ е основен електрофизиологичен метод, при провеждането на който се спазва определен протокол, а при необходимост може да се проведе и след сънна депривация или с продължително видео мониториране.
Диференциалната диагноза на епилептичните пристъпи е широка и включва множество пароксизмални прояви, като синкопи, хипогликемия, хипонатриемия, мигрена, транзиторни исхемични атаки, нарушения на съня, пароксизмални двигателни симптоми, гастроинтестинални заболявания, както и редица психиатрични състояния, казва доц. Стефка Мантарова и добавя, че от друга страна при пациентите с епилепсия често са налице съпътстващи депресия, тревожност и обсесивни мисли, което прави консултацията с психиатър неизменна част от диагностичния и терапевтичен подход. В хода на диагностичното уточняване може да се проведе холтер ЕКГ, изследване на автономната нервна система, ликворно изследване, генетични тестове и други.
Приема се, че до 70% от хората с епилепсия могат да живеят без пристъпи, ако са правилно диагностицирани и лекувани. Стремим се към прием само на един медикамент (монотерапия), но при необходимост се провежда и политерапия. Не е достатъчно известен фактът, че при пациентите с недобър контрол на пристъпната честота се увеличава риска от преждевременна смърт до три пъти спрямо общата популация. Неправилната терапевтична стратегия в много случаи води и до развитие на псевдорезистентна епилепсия. Поради това се препоръчва диспансерния или амбулаторен невролог да насочва пациента към специализираните комисии за лечение на епилепсия, когато и колкото е необходимо. Започването на терапия се съобразява с възрастта на пациента, вида на пристъпите, наличие на отклонения в образните и неврофизиологичните изследвания, неговото ежедневие, професионални задължения.
Освен прием на медикаменти от основно значение е пациентите да избягват възможни провокиращи фактори – недоспиване, стрес, остри вирусни инфекции, мигащи светлини, прием на алкохол, нередовно хранене, дехидратация, хипогликемии, липса на витамини и минерали, прием на определени храни или медикаменти, пропускане на някои от дозите на противопристъпните медикаменти. За различните пациенти провокиращия фактор може да бъде един или няколко в различни комбинации. С цел по-пълноценно проследяване на заболяването съветваме да се води дневник на пристъпите и възможните провокиращи моменти, пояснява специалистът.
В клиниката функционира комисия за лечение на епилепсия в извънболничната помощ, а от началото на тази година екипът разполага и с нов електроенцефалограф, който значително е подобрил възможностите за диагностика.
Как да помогнем на човек по време на епилептичен пристъп:
- Останете до човека, докато дойде в съзнание или е достатъчно ориентиран след пристъпа. Отбележете продължителността на пристъпа. Останете спокойни и проверете дали носи гривна или друг вид обозначение, че страда от епилепсия.
- Уверете се, че около пациента няма опасни за нараняване предмети, обърнете го на една страна, убедете се, че дихателните му пътища са свободни, разкопчайте стягащите дрехи около врата, поставете нещо меко под главата му .
- Позвънете на 112, ако пристъпът продължава повече от 5 минути, ако човекът не идва в съзнание или е объркан, ако е бременна жена или се е наранил, или има видими прояви на друго заболяване.
- В никакъв случай не притискайте части от тялото на пациента и не поставяйте нищо в устната му кухина.
Епилепсията е хронично заболяване на мозъка, което се характеризира с продължителна готовност на невроните за генериране на епилептични пристъпи. Последните могат да се появят във всяка възраст и етиологията им е изключително разнообразна. В световен мащаб повече от 50 милиона души страдат от епилепсия, а в България са около 70 000.Заболяването носи със себе си невробиологични, психологични и социални последици, както за пациента така и за неговото семейство. Често пациентите с епилепсия и техните близки страдат не толкова заради самите пристъпни състояния, а заради все още съществуващата социална неприемливост на тяхното заболяване от обществото.Клинично епилептичните пристъпи са различни по характер, в зависимост от локализацията на епилептичните разряди в мозъчната кора. Основната им характеристика е тяхната стереотипност и повторяемост във времето. Най-честата представа за епилептичен пристъп са генерализираните тонично-клонични, както и абсансите, но необичайни мирисни, вкусови или слухови прояви, автономни симптоми с епигастрален дискомфорт, гадене и повръщане или дори пароксизмални емоционални изблици на страх или смях могат да бъдат проява на епилепсия, коментира доц. д-р Стефка Мантарова, д.м., началник на Клиника „Функционална диагностика на нервната система“.Според настоящите критерии диагноза епилепсия се поставя при два непровокирани (или провокирани) пристъпа с интервал между тях най-малко 24 часа. Диагнозата може да се постави и при един пристъп и наличие на фактори, увеличаващи риска от повторяемост, например при епилептиформена електроенцефалография, наличие на структурна лезия в мозъка, преживян инсулт или черепно-мозъчна травма. В детска възраст често се дефинират и епилептични синдроми, коментира още специалистът.Диагнозата се базира на анамнезата, като най-достоверна е информацията от лицата наблюдавали пристъпите, тъй като в много от случаите пациентите нямат спомен за случилото се. В света на технологиите все по-често близките успяват да заснемат и видео по време на пароксизмалното състояние, което значително улеснява диагностичния процес. Често самите ние ги съветваме при възможност да осъществят видеозаснемане. В хода на диагностицирането на пациент с епилепсия са задължителни две изследвания: невроизобразяване и електроенцефалография (ЕЕГ). Обикновено в условия на спешност се провежда компютърна томография, но стандарт остава магнитно-резонансната томография (МРТ) на главния мозък, особено при повторяемост на пристъпите. ЕЕГ е основен електрофизиологичен метод, при провеждането на който се спазва определен протокол, а при необходимост може да се проведе и след сънна депривация или с продължително видео мониториране.Диференциалната диагноза на епилептичните пристъпи е широка и включва множество пароксизмални прояви, като синкопи, хипогликемия, хипонатриемия, мигрена, транзиторни исхемични атаки, нарушения на съня, пароксизмални двигателни симптоми, гастроинтестинални заболявания, както и редица психиатрични състояния, казва доц. Стефка Мантарова и добавя, че от друга страна при пациентите с епилепсия често са налице съпътстващи депресия, тревожност и обсесивни мисли, което прави консултацията с психиатър неизменна част от диагностичния и терапевтичен подход. В хода на диагностичното уточняване може да се проведе холтер ЕКГ, изследване на автономната нервна система, ликворно изследване, генетични тестове и други.Приема се, че до 70% от хората с епилепсия могат да живеят без пристъпи, ако са правилно диагностицирани и лекувани. Стремим се към прием само на един медикамент (монотерапия), но при необходимост се провежда и политерапия. Не е достатъчно известен фактът, че при пациентите с недобър контрол на пристъпната честота се увеличава риска от преждевременна смърт до три пъти спрямо общата популация. Неправилната терапевтична стратегия в много случаи води и до развитие на псевдорезистентна епилепсия. Поради това се препоръчва диспансерния или амбулаторен невролог да насочва пациента към специализираните комисии за лечение на епилепсия, когато и колкото е необходимо. Започването на терапия се съобразява с възрастта на пациента, вида на пристъпите, наличие на отклонения в образните и неврофизиологичните изследвания, неговото ежедневие, професионални задължения.Освен прием на медикаменти от основно значение е пациентите да избягват възможни провокиращи фактори – недоспиване, стрес, остри вирусни инфекции, мигащи светлини, прием на алкохол, нередовно хранене, дехидратация, хипогликемии, липса на витамини и минерали, прием на определени храни или медикаменти, пропускане на някои от дозите на противопристъпните медикаменти. За различните пациенти провокиращия фактор може да бъде един или няколко в различни комбинации. С цел по-пълноценно проследяване на заболяването съветваме да се води дневник на пристъпите и възможните провокиращи моменти, пояснява специалистът.
