Окаяни условия на живот, мрачни перспективи за образование и работа: положението на ромите не се е подобрило въпреки целите, поставени от Европейския съюз за улесняване на тяхната интеграция, според публикуван доклад, цитиран от Франс прес.
Ромите "продължават да се сблъскват с шокиращи нива на лишения, маргинализация и дискриминация" навсякъде, отбелязва Майкъл О'Флеърти, директор на Агенцията на Европейския съюз за основните права. Политиците в отделните държави трябва да положат "всички усилия за борба с тази непоносима ситуация", добави той.
Документът, базиран на близо 8500 интервюта с роми в десет европейски страни, говори за "недостатъчен и твърде бавен напредък".
Според базираната във Виена агенция 80% от ромите все още живеят в бедност, в сравнение със средно 17% за населението на ЕС. Това число не се е променило от последното проучване по темата през 2016 година.
Повече от половината роми днес живеят във влажни, тъмни помещения без подходящи санитарни съоръжения (спрямо 61% през 2016 г.), а 22% нямат течаща вода (спрямо 30% през 2016 г.). Нивото им на заетост е било само 43% през 2020 г., доста под средното за Европа, което е 72 на сто.
Ромските жени имат очаквана продължителност на живота от 71 години, а мъжете – 67 години, в сравнение със съответно 82 и 76 години за населението като цяло. В образованието числата са драматични: 71% от младите роми напускат образователната система преждевременно, спрямо само 10% за 18-24-годишните в ЕС.
Сред тези, които ходят на училище, много деца на възраст между 6 и 15 години са в сегрегирано училище (52%, в сравнение с 44% през 2016 г.), явление, което засяга особено Словакия и България.
Резултатите от проучването показват "положително развитие в борбата срещу тормоза и насилието, мотивирани от омраза, но без реални подобрения по отношение на дискриминацията".
"Много държави все още не достигат етапните цели, определени в 10-годишния план на ЕС за ромите", който трябва да приключи през 2030 г., предупреждава агенцията за основните права. Организацията се опасява от последиците от пандемията и инфлацията, като напомня, че "уязвимите групи от населението и особено ромските общности" са "първите жертви".
Докладът се основава на проучване, проведено от агенцията през 2021 г. сред роми в Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Италия, Португалия, Румъния, Испания, както и в Северна Македония и Сърбия, две присъединяващи се страни към ЕС. В България и Словакия данните са събрани от националните органи с подкрепата на европейската агенция, отбелязва АФП.
Ромите "продължават да се сблъскват с шокиращи нива на лишения, маргинализация и дискриминация" навсякъде, отбелязва Майкъл О'Флеърти, директор на Агенцията на Европейския съюз за основните права. Политиците в отделните държави трябва да положат "всички усилия за борба с тази непоносима ситуация", добави той.
Документът, базиран на близо 8500 интервюта с роми в десет европейски страни, говори за "недостатъчен и твърде бавен напредък".
Според базираната във Виена агенция 80% от ромите все още живеят в бедност, в сравнение със средно 17% за населението на ЕС. Това число не се е променило от последното проучване по темата през 2016 година.
Повече от половината роми днес живеят във влажни, тъмни помещения без подходящи санитарни съоръжения (спрямо 61% през 2016 г.), а 22% нямат течаща вода (спрямо 30% през 2016 г.). Нивото им на заетост е било само 43% през 2020 г., доста под средното за Европа, което е 72 на сто.
Ромските жени имат очаквана продължителност на живота от 71 години, а мъжете – 67 години, в сравнение със съответно 82 и 76 години за населението като цяло. В образованието числата са драматични: 71% от младите роми напускат образователната система преждевременно, спрямо само 10% за 18-24-годишните в ЕС.
Сред тези, които ходят на училище, много деца на възраст между 6 и 15 години са в сегрегирано училище (52%, в сравнение с 44% през 2016 г.), явление, което засяга особено Словакия и България.
Резултатите от проучването показват "положително развитие в борбата срещу тормоза и насилието, мотивирани от омраза, но без реални подобрения по отношение на дискриминацията".
"Много държави все още не достигат етапните цели, определени в 10-годишния план на ЕС за ромите", който трябва да приключи през 2030 г., предупреждава агенцията за основните права. Организацията се опасява от последиците от пандемията и инфлацията, като напомня, че "уязвимите групи от населението и особено ромските общности" са "първите жертви".
Докладът се основава на проучване, проведено от агенцията през 2021 г. сред роми в Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Италия, Португалия, Румъния, Испания, както и в Северна Македония и Сърбия, две присъединяващи се страни към ЕС. В България и Словакия данните са събрани от националните органи с подкрепата на европейската агенция, отбелязва АФП.
