На 15 юни отбелязваме Видовден, или Денят на възмездието. Всеки е чувал израза „Ще дойде Видовден“, чийто смисъл е, че за всяко дело има отплата, всеки ще си получи заслуженото и ще бъде наказан за сторените дела.
Според народните вярвания Вида е сестра на светците Вартоломей и Елисей, която никога не пропуска да "види" пакостите, които двамата светци са сторили и ги наказва.
Оттук е и изразът: "Ще дойде Видовден" - времето за възмездие ще дойде и всеки ще бъде наказан за извършения грях. Според допълнителни тълкувания на символиката на деня се вярва, че дори и да има забавяне или забравяне на правдата, тя ще дойде на Видовден. И че Господ забавя, но не забравя.
В народната митология Вида е своеобразният образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд.
Видовден се празнува също за здраве на очите и против слепота. На Видовден момите изпълняват магически практики и любовни гадания: мият се с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им; срещу празника те отрязват три стръка от растението шавар, наричат ги на имената на момците, които харесват, и вярват, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто стрък е израснал най-високо. Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, за да ги види слънцето, съседите и ергените.
Счита се, че на този ден не трябва да се започва никаква работа, а хората в миналото вярвали, че така ще омилостивят светците и ще се предпазят от градушка.
Произходът на Видовден се свързва с легенди и предания от езически времена. Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.
Днес най-активно празникът се чества в Годечко, Брезнишко и Трънско. В района на Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота. Смята се, че тази традиция идва от Европа. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клонки. Според някои предания, благодарение на това много слепи са прогледнали.
На Видовден празнуват Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
Според народните вярвания Вида е сестра на светците Вартоломей и Елисей, която никога не пропуска да "види" пакостите, които двамата светци са сторили и ги наказва.
Оттук е и изразът: "Ще дойде Видовден" - времето за възмездие ще дойде и всеки ще бъде наказан за извършения грях. Според допълнителни тълкувания на символиката на деня се вярва, че дори и да има забавяне или забравяне на правдата, тя ще дойде на Видовден. И че Господ забавя, но не забравя.
В народната митология Вида е своеобразният образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд.
Видовден се празнува също за здраве на очите и против слепота. На Видовден момите изпълняват магически практики и любовни гадания: мият се с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им; срещу празника те отрязват три стръка от растението шавар, наричат ги на имената на момците, които харесват, и вярват, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто стрък е израснал най-високо. Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, за да ги види слънцето, съседите и ергените.
Счита се, че на този ден не трябва да се започва никаква работа, а хората в миналото вярвали, че така ще омилостивят светците и ще се предпазят от градушка.
Произходът на Видовден се свързва с легенди и предания от езически времена. Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.
Днес най-активно празникът се чества в Годечко, Брезнишко и Трънско. В района на Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота. Смята се, че тази традиция идва от Европа. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клонки. Според някои предания, благодарение на това много слепи са прогледнали.
На Видовден празнуват Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
