8 март е празник, оспорван от мнозина. Той е считан за комунистическа отживелица, част от омразно минало за някои, лицемерен заради клишето, в което се е превърнал.
Но 8 март е и денят, в който си припомняме пътя и борбата на жените – да са независими финансово, да имат равни права спрямо мъжете във всяка сфера на живота. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Празникът е започнал само като политическо събитие на социалистите, но постепенно става част от културата на много страни.
Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати.
Две години по-късно тези жени създават синдикат. Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. - вероятно с мотива празникът да се смята за комунистическа идеология.
На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува Денят на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират жените за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
В България 8 март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честванията стават по-всеобхватни.
