Без паника в самолета - как да се подготвим за полет
/
/iStock
Лято е. Топ дестинациите по света ни очакват. Често обаче пътешествията със самолет, освен положителни емоции, носят и доза притеснение, понякога и страх. Освен за почивка, много често хората използват авиотранспорт и за нуждите на бизнеса. Дали летим за първи или за n-ти път, винаги трябва да сме подготвени. Независимо дали е кратък полет или пък на дълго разстояние със смяна на няколко часови зони, коментира проф. Любомир Алексиев, началник на Катедра „Авиационна и морска медицина” на ВМА.
Забелязва се обаче едно пренебрежение към кратките полети..., защото авиотранспортът е най-сигурният и хората сякаш са убедени, че всичко ще мине бързо, леко и приятно. Но дори и най-краткият полет може да има тежко въздействие върху човека, категоричен е специалистът, като припомня случаи отпреди няколко месеца с тежки турболенции над Европа и Азия, при които имаше дори и загинали на борда хора.
Как да се подготвим за полет
Стресът започва още с вземането на решение за летене, избора на дестинация, на авиокомпания, закупуване на билет. Има и допълнителни фактори вече в самия самолет – ако пасажерът няма определено място за сядане, ако не може да вземе достатъчно багаж или му върнат багаж заради свръхтегло, ако няма възможност за хранене – всичко това води до натиск и ако той е по-емоционален и неконтролиращ поведението си, много пъти се стига до конфликти между пътниците, а и с кабинния състав, пояснява проф. Алексиев.
/iStock
Напоследък сме свидетели на нерегулярност на полетите, закъснения, отлагане, отмяна: Това също е стресова ситуация – да ти отменят полета на някакво незнайно летище, където си в една доста агресивна среда: има голям пътникопоток, липсва комфорт за чакащите, няма информация какво се случва... Разполагаш ли с достатъчно финанси, за да може да се оправиш на едно чуждо летище и да си осигуриш жизненонеобходимите неща – храна, вода, лекарства, консумативи. Особено ако се пътува с деца. Всичко това води до напрежение върху човека. Затова той трябва да има подготовка за всякакви ситуации.
Много по-сериозна обаче е подготовката за полет на хората с хронични заболявания, особено когато става дума за продължително летене. Например – болни, които се нуждаят от допълнително количество кислород поради белодробни или сърдечни заболявания. Диабетиците трябва да имат едно наум, защото промяната на часовите пояси води до промяна и на времената на прием на медикаментите. Инсулиновите помпи също имат проблем, тъй като на височина могат да образуват мехурчета в контейнерите и те, поради ниското налягане, да запушат каналите, по които се вкарва инсулина в организма, пояснява проф. Алексиев.
Джетлаг синдормът, който е свързан с промяна на часовите пояси, е много важен. Знае се, че пътуването на изток съкращава деня, докато на запад – обратното. Пътниците попадат в необичайно за биологичния им часовник време. За да се адаптира един човек, който е летял повече от 6-7 часови пояса, са му необходими точно толкова дни, допълва още специалистът.
Много от съвременните летища не са в т.нар. категория френдли по отношение на условията за хранене, обслужване на хора с ограничени възможности и заболявания. Като добавим продължителното време за съответните проверки на документи, на багажа – макар, че обикновено е упомената кои са разрешени и кои забранени вещи, случва се да има неразбрали. Това води до изземване на багаж и съответно стрес за тези пътници. Приминал през тези изпитания, следват нови с изчакване към съответния гейт, където обикновено има много хора и малко места за сядане и т.н., и т.н.. Всичко това е особено тревожно за хроничноболните, които заедно с възрастните и децата са най-критичните групи и изискват специална грижа.
/iStock
Пътуването по въздух е приятно, но трябва да имаме предварителна нагласа за това как да сме подготвени за някакви ситуации, които биха могли да се случат. Има хора, които са с хронично заболяване и си забравят лекарството в багажа. Описани са случаи, когато самолети с по 300-400 пътници кацат принудително, защото пасажер получава тежък астматичен пристъп, а лекарството му е останало в куфара. Това действие обаче е сериозен разход за авиокомпанията, нарушава трафика, както и възможностите на хората да си хванат връзките със следващите полети. Тази група пасажери винаги трябва да имат в ръчния си багаж набор от лекарства, който да покрие поне 2-3 дни, в случай че се загуби багажа.
Принципно, абсолютни противопоказания за полет няма. Но има такива, които трябва да го избягват в определен момент. Например, след прекаран миокарден инфаркт – 7 дни след това не трябва да се лети. За хора с оперативни намеси, особено в коремната кухина, също не е препоръчително. По отношение на бременните жени световната авиационна общност е приела да се качват на самолет до 32 гестационна седмица, когато става въпрос за близнаци, и до 36 седмица при едноплодна бренност. След това не се препоръчва, посочва проф. Алексиев и допълва: Много важно е хората с проблеми със синусите, със средното ухо да знаят, че често – поради промяната в налягането при излитане и кацане, не могат да компенсират налягането в тези кухини и нерядко започват тежки главоболия. Може да се стигне и до отлепване на лигавицата в тези кухини.
Страхът от летене също е ключов. В определени случаи говорим за фобия. Има случаи, в които този страх се преодолява, но има и свръхчувствителни хора, които никога няма да се качат на самолет, защото са гледали страшни истории по телевизията или някой им е разказал нещо, или пък са прочели...
Друго нещо, на което трябва да обърнем внимание преди да се качим на борда е вестибуларният апарат. Т.нар. болест на движението не бъде ли повлияна предварително, може да доведе до сериозни проблеми. Има медикаменти, които обаче трябва да се вземат достатъчно време преди полет, за да подействат. Има и някои техники – например да си избереш къде да седнеш в самолета. За хора със свръхчувствителен вестибуларен апарат най-подходящи са местата в средната част на машината. Ако има придружители, добре е да седят близо, за да си комуникират по време на полета.
/iStock
В заключение, за да е „безаварийно” пътуването ни, трябва да обърнем внимание на предварителната подготовка относно дестинацията, полетите, съответните летища – вход/изход, стоянка на таксита/автобусна спирка, храна и задъжително да намерим удобно джобче в ръчния си багаж за всички необходими документи – лична карта, паспорт, виза.
Стресът започва още с вземането на решение за летене, избора на дестинация, на авиокомпания, закупуване на билет. Има и допълнителни фактори вече в самия самолет – ако пасажерът няма определено място за сядане, ако не може да вземе достатъчно багаж или му върнат багаж заради свръхтегло, ако няма възможност за хранене – всичко това води до натиск и ако той е по-емоционален и неконтролиращ поведението си, много пъти се стига до конфликти между пътниците, а и с кабинния състав, пояснява проф. Алексиев.
