На 14 февруари милиони хора по света честват празника на влюбените - Свети Валентин. Въпреки че има няколко християнски светци с името Валентин, денят най-вероятно е кръстен на свещеник, убит мъченически през 270 година от император Клавдий ІІ. Легендата разказва, че свещеникът подписал писмото до дъщерята на тъмничаря, в която се влюбил, с "от твоя Валентин".
Според втора теория, празникът може да е продължение на римските чествания на Празника на Луперкалия, в чест на богинята Юнона, на 14 февруари. Тя била богинята на жените и брака и честването се смятало като ритуал за плодовитост. На следващия ден жените пишели любовни писма и ги пускали в урна. По-късно мъжете си теглели писмо от тази урна и през годината трябвало да открият жената, която им написала писмото.
Обичаят по разменяне на картички и други любовни сувенири започва да се развива в Англия и Франция през XIV и XV век и става особено популярен в САЩ през XIX и XX век.
През 1477 година в Англия Марджъри Брюс изпратила писмо на годеника си Джон Пастън от Норфолк, в което се обърнала към него с думите "мой обичан Валентин". През 1834 година в САЩ са произведени първите комерсиални Валентинки. Техен създател е Робърт Елтън.
Днес е и Денят на лозаря - на него по стар стил се отбелязва църковният празник на Свети Трифон Зарезан. Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб. Приготвя пълнена с ориз кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря заедно с бъклица вино. На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от трапезата на Бъдни вечер. След това започва зарязването на лозите. А като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби, пише БТА.
Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионисий - бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино. В негова чест се празнували т.нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.
