Хората изчисляват времето, като измерват движението на Земята спрямо слънцето. Но докато пътуванията на Земята около нейната звезда са от основно значение за живота на нашето бледосиньо кълбо, това пътуване е доста незначително в сравнение с епичното пътешествие, което поема слънцето, и цялата ни Слънчева система, около центъра на Млечния път.
Обиколката на галактиката Млечен път само веднъж, отнема на слънцето приблизително 220 милиона до 230 милиона земни години, според Кийт Хокинс, асистент по астрономия в Тексаския университет в Остин, съобщава „Лайф Сайънс“.
С други думи, ако трябваше да измерваме времето по този галактически „часовник“, Земята щеше да е на около 16 години (в галактически или космически години), слънцето щеше да се е формирало преди около 20 години, а Вселената щеше да е на около 60 години. “Движението на Слънчевата система около галактиката наподобява орбитата на Земята около Слънцето. Но вместо да обикаля около звезда, слънцето обикаля свръхмасивната черна дупка, която се намира в центъра на Млечния път и упражнява огромно количество гравитация върху всичко в галактиката“, каза Хокинс.
„Слънцето се движи с достатъчна скорост - около 230 километра в секунда, приблизително еквивалентно на 500 000 мили в час - за да продължи да се върти около центъра на галактиката в някакъв кръг“, вместо да бъде издърпано към черната дупка, каза той.
Нашето място в галактиката
В сравнение със земната година, галактическата година представлява време в голям мащаб. Това, което ние земляните наричаме галактическа година, е специфичната за мястото на Земята в спиралата на Млечния път.
"Бихме казали, че галактическата година е 220, 230 милиона години. Относно други звезди в галактиката - тяхната галактическа година е различна", каза Хокинс.
Галактиката е с размери около 100 000 светлинни години, а Земята е на около 28 000 светлинни години от центъра си.
"Ако си представите галактиката като град, Земята е някъде близо до предградията", обясни Хокинс. За звездите, които обикалят в близост до черната дупка - центъра на „града“ - галактическата година е сравнително кратка. В "предградията", където се намира нашата слънчева система, "галактическите години са малко по-дълги", каза той.
Подобни правила контролират променливостта на продължителността на една година между планетите. Например, Меркурий, най-вътрешната планета в нашата Слънчева система, прави пълна орбита около Слънцето за около 88 земни дни. Уран, седмата планета от слънцето, обикаля около слънцето на всеки 84 години, според земните стандарти. А на далечната планета джудже Плутон й отнема 248 земни години, за да завърши един орбитален цикъл.
Обиколката на галактиката Млечен път само веднъж, отнема на слънцето приблизително 220 милиона до 230 милиона земни години, според Кийт Хокинс, асистент по астрономия в Тексаския университет в Остин, съобщава „Лайф Сайънс“.
С други думи, ако трябваше да измерваме времето по този галактически „часовник“, Земята щеше да е на около 16 години (в галактически или космически години), слънцето щеше да се е формирало преди около 20 години, а Вселената щеше да е на около 60 години. “Движението на Слънчевата система около галактиката наподобява орбитата на Земята около Слънцето. Но вместо да обикаля около звезда, слънцето обикаля свръхмасивната черна дупка, която се намира в центъра на Млечния път и упражнява огромно количество гравитация върху всичко в галактиката“, каза Хокинс.
„Слънцето се движи с достатъчна скорост - около 230 километра в секунда, приблизително еквивалентно на 500 000 мили в час - за да продължи да се върти около центъра на галактиката в някакъв кръг“, вместо да бъде издърпано към черната дупка, каза той.
Нашето място в галактиката
В сравнение със земната година, галактическата година представлява време в голям мащаб. Това, което ние земляните наричаме галактическа година, е специфичната за мястото на Земята в спиралата на Млечния път.
"Бихме казали, че галактическата година е 220, 230 милиона години. Относно други звезди в галактиката - тяхната галактическа година е различна", каза Хокинс.
Галактиката е с размери около 100 000 светлинни години, а Земята е на около 28 000 светлинни години от центъра си.
"Ако си представите галактиката като град, Земята е някъде близо до предградията", обясни Хокинс. За звездите, които обикалят в близост до черната дупка - центъра на „града“ - галактическата година е сравнително кратка. В "предградията", където се намира нашата слънчева система, "галактическите години са малко по-дълги", каза той.
Подобни правила контролират променливостта на продължителността на една година между планетите. Например, Меркурий, най-вътрешната планета в нашата Слънчева система, прави пълна орбита около Слънцето за около 88 земни дни. Уран, седмата планета от слънцето, обикаля около слънцето на всеки 84 години, според земните стандарти. А на далечната планета джудже Плутон й отнема 248 земни години, за да завърши един орбитален цикъл.
