Международен екип от учени установи огромно увеличение на нивата на радиовъглерод преди 14 300 години, като анализира древни дървесни пръстени, открити във Френските Алпи, съобщи електронното издание Юрикалърт.
Причината за това е мощна слънчева буря - най-силната от всички, установени досега, е мнението на френски и британски експерти.
Изследователи от Колеж дьо Франс, университите на Екс Марсилия и на Лийдс измерват нивата на радиовъглерод в древни дървета, запазени в ерозиралите брегове на река Друзе, близо до град Гап, в южната част на Френските Алпи.
Дървесните стволове, които са субфосили - останки, чийто процес на фосилизация не е приключил - са нарязани на малки единични пръстени. Изследването на тези парчета показва безпрецедентен ръст в нивата на радиовъглерод, датиращ точно преди 14 300 години.
Като сравнява тези показатели с измерванията на берилий - химичен елемент, открит в ледените ядра на Гренландия, научният екип смята, че ръстът е причинен от мощна слънчева буря, при която са изхвърлени огромни количества енергийни частици в земната атмосфера.
"Екстремните слънчеви бури могат да имат огромно въздействие върху Земята. Подобни явления са в състояние да повредят трайно трансформаторите в електрическите ни мрежи, което ще доведе до огромни и широко разпространени прекъсвания на електрозахранването месеци наред. Те могат да доведат и до трайни повреди на сателитите, на които всички разчитаме за навигация и телекомуникации, като ги направят неизползваеми. Освен това те биха създали сериозни радиационни рискове за астронавтите", казва Тим Хийтън от университета в Лийдс, който е от научния екип.
Изследователите предупреждават, че е много важно да бъдат разбрани бъдещи рискове от подобни събития, за да се изгради устойчивост на комуникационните и енергийни системи и да се предпазят от потенциални щети.
Установени са девет толкова мощни слънчеви бури - известни като събития на Мияке, които са се случили през изминалите 15 000 години. Последните, за които са открити доказателства, са станали през 993 г. и 774 г. Според експертите новоидентифицирана буря на 14 300 години е най-мощната, която установена досега - приблизително два пъти по-силна от тези две.
Естеството на т.нар. събития на Мияке е много слабо проучено, тъй като никога не са били наблюдавани директно с инструменти. Експертите подчертават, че е необходимо да се изследва поведението на Слънцето и да се изучават опасностите, които то представлява за обитателите на Земята. Не се знае какво води до появата на такива екстремни слънчеви бури, колко често могат да се случват и дали могат по някакъв начин да бъдат предвидени.
"Преките инструментални измервания на слънчевата активност започват едва през 17-и век с отчитането на слънчевите петна", обяснява проф. Едуар Бард от Колеж дьо Франс.
Днес данни се получават от наземни обсерватории, космически сонди и спътници. Всички обаче са недостатъчни за пълното разбиране на Слънцето. "Радиовъглеродът, измерен в дървесните пръстени, и берилият в полярните ледени ядра, предоставя най-добрия начин да се разбере поведението на Слънцето по-назад в миналото", допълва експертът.
Най-голямата пряко наблюдавана слънчева буря е през 1859 г. и е известна като събитието Карингтън. Тя предизвиква огромни смущения на Земята - унищожава телеграфните машини и създава толкова ярко нощно сияние, че птиците започват да пеят, тъй като смятат, че Слънцето е започнало да изгрява. Събитията на Мияке (включително новооткритата буря на 14 300 години) обаче биха били с огромен размер, по-голям с цял порядък величини, казват изследователите.
Причината за това е мощна слънчева буря - най-силната от всички, установени досега, е мнението на френски и британски експерти.
Изследователи от Колеж дьо Франс, университите на Екс Марсилия и на Лийдс измерват нивата на радиовъглерод в древни дървета, запазени в ерозиралите брегове на река Друзе, близо до град Гап, в южната част на Френските Алпи.
Дървесните стволове, които са субфосили - останки, чийто процес на фосилизация не е приключил - са нарязани на малки единични пръстени. Изследването на тези парчета показва безпрецедентен ръст в нивата на радиовъглерод, датиращ точно преди 14 300 години.
Като сравнява тези показатели с измерванията на берилий - химичен елемент, открит в ледените ядра на Гренландия, научният екип смята, че ръстът е причинен от мощна слънчева буря, при която са изхвърлени огромни количества енергийни частици в земната атмосфера.
"Екстремните слънчеви бури могат да имат огромно въздействие върху Земята. Подобни явления са в състояние да повредят трайно трансформаторите в електрическите ни мрежи, което ще доведе до огромни и широко разпространени прекъсвания на електрозахранването месеци наред. Те могат да доведат и до трайни повреди на сателитите, на които всички разчитаме за навигация и телекомуникации, като ги направят неизползваеми. Освен това те биха създали сериозни радиационни рискове за астронавтите", казва Тим Хийтън от университета в Лийдс, който е от научния екип.
Изследователите предупреждават, че е много важно да бъдат разбрани бъдещи рискове от подобни събития, за да се изгради устойчивост на комуникационните и енергийни системи и да се предпазят от потенциални щети.
Установени са девет толкова мощни слънчеви бури - известни като събития на Мияке, които са се случили през изминалите 15 000 години. Последните, за които са открити доказателства, са станали през 993 г. и 774 г. Според експертите новоидентифицирана буря на 14 300 години е най-мощната, която установена досега - приблизително два пъти по-силна от тези две.
Естеството на т.нар. събития на Мияке е много слабо проучено, тъй като никога не са били наблюдавани директно с инструменти. Експертите подчертават, че е необходимо да се изследва поведението на Слънцето и да се изучават опасностите, които то представлява за обитателите на Земята. Не се знае какво води до появата на такива екстремни слънчеви бури, колко често могат да се случват и дали могат по някакъв начин да бъдат предвидени.
"Преките инструментални измервания на слънчевата активност започват едва през 17-и век с отчитането на слънчевите петна", обяснява проф. Едуар Бард от Колеж дьо Франс.
Днес данни се получават от наземни обсерватории, космически сонди и спътници. Всички обаче са недостатъчни за пълното разбиране на Слънцето. "Радиовъглеродът, измерен в дървесните пръстени, и берилият в полярните ледени ядра, предоставя най-добрия начин да се разбере поведението на Слънцето по-назад в миналото", допълва експертът.
Най-голямата пряко наблюдавана слънчева буря е през 1859 г. и е известна като събитието Карингтън. Тя предизвиква огромни смущения на Земята - унищожава телеграфните машини и създава толкова ярко нощно сияние, че птиците започват да пеят, тъй като смятат, че Слънцето е започнало да изгрява. Събитията на Мияке (включително новооткритата буря на 14 300 години) обаче биха били с огромен размер, по-голям с цял порядък величини, казват изследователите.
