Учени разработиха антена, която може да помогне за възстановяване на комуникациите след бедствия, съобщи електронното издание Юрикалърт.
Тя е дело на изследователи от Станфордския университет и Американския университет в Бейрут. Антената е лека и лесно преносима, като може да комуникира със сателити и наземни устройства, улеснявайки координацията на спасителни дейности.
При земетресение, наводнение или друго природно бедствие съществуващата комуникационна инфраструктура, като например кули за мобилни телефони и радиостанции, често може да бъде повредена или дори унищожена. Възстановяването на спешните връзки възможно най-бързо е жизненоважно за координирането на спасителните дейности.
Новата антена може да бъде бързо разположена в райони, застрашени от бедствия, или да се използва за създаване на комуникации в недобре развити части на света.
Устройството, описано в "Нейчър къмюникейшънс", е с малки размери и може лесно да се променя между две конфигурации за комуникация със сателити или наземни устройства, без да използва допълнително захранване.
"Най-съвременните решения, които обикновено се използват в тези райони, са тежки, метални антени. Те не са лесни за преместване, изискват много енергия за работа и не са особено рентабилни", казва Мария Саковски, доцент по аеронавтика и астронавтика в Станфордския университет.
"Нашата антена е лека, с малка консумация на енергия и може да превключва между две работни състояния. Успява да направи повече с възможно най-малко средства в райони, където липсват комуникации".
Специалистите са разработили антената с помощта на метод, който обикновено се използва за проектиране на устройства, предназначени за космоса. Поради ограниченията на горивото и пространство технологиите, които се изпращат в орбита, трябва да бъдат много леки и с възможно най-малки размери. След като вече са в космоса, те се разгъват в подходяща форма за използване. Учените искат тяхната антена да бъде също сгъваема и лека.
Антената е изработена от влакнести композити (често са използвани при сателитите) и наподобява детска играчка. "Тъй като искахме антената да може да се сгъва в удобна за опаковане форма, започнахме със структура, която ни доведе до много нетрадиционен дизайн", казва Саковски.
"Използваме форми, които никога досега не са били прилагани за спирални антени, и показваме, че работят".
В най-компактния си вид антената представлява кух пръстен с дебелина малко над 2,5 сантиметра и диаметър около 13 сантиметра - не много по-голям от гривна. Тежи около 40 грама. В тази си форма антената може да достигне до спътниците с мощен сигнал, изпратен в определена посока. Когато се разтегне до височина от около 30 сантиметра, тя изпраща сигнал с по-малка мощност във всички посоки, подобно като wi-fi рутер.
Преминаването между тези две състояния е толкова просто, колкото да издърпате или натиснете антената, казват изобретателите. Дори не е необходимо тези движения да са особено прецизни. Конкретният размер и форма на конструкцията на антената определят честотите на работа.
За да бъде разгърната в полеви условия, антената ще трябва да се съчетана с предавател за изпращане и приемане на сигнали, заземена повърхност за отразяване на радиовълните и друга електроника, но целият пакет все пак ще тежи само по-малко от един килограм, казва Саковски.
А двойна й функционалност означава, че тя може да замени множество по-тежки антени в райони, където разполагането на подобни съоръжения е предизвикателство.
Това включва употреба в засегнати от бедствия и слабо развити райони, но потенциално и в космоса. Мария Саковски и нейните колеги обмислят да приспособят дизайн за сателитни комуникации. Това ще позволи на сателитите да използват една и съща антена за връзка помежду си и със Земята.
"Не разполагаме с много свободна работна мощност, обем или маса на космическите кораби", казва Саковски.
Тя е дело на изследователи от Станфордския университет и Американския университет в Бейрут. Антената е лека и лесно преносима, като може да комуникира със сателити и наземни устройства, улеснявайки координацията на спасителни дейности.
При земетресение, наводнение или друго природно бедствие съществуващата комуникационна инфраструктура, като например кули за мобилни телефони и радиостанции, често може да бъде повредена или дори унищожена. Възстановяването на спешните връзки възможно най-бързо е жизненоважно за координирането на спасителните дейности.
Новата антена може да бъде бързо разположена в райони, застрашени от бедствия, или да се използва за създаване на комуникации в недобре развити части на света.
Устройството, описано в "Нейчър къмюникейшънс", е с малки размери и може лесно да се променя между две конфигурации за комуникация със сателити или наземни устройства, без да използва допълнително захранване.
"Най-съвременните решения, които обикновено се използват в тези райони, са тежки, метални антени. Те не са лесни за преместване, изискват много енергия за работа и не са особено рентабилни", казва Мария Саковски, доцент по аеронавтика и астронавтика в Станфордския университет.
"Нашата антена е лека, с малка консумация на енергия и може да превключва между две работни състояния. Успява да направи повече с възможно най-малко средства в райони, където липсват комуникации".
Специалистите са разработили антената с помощта на метод, който обикновено се използва за проектиране на устройства, предназначени за космоса. Поради ограниченията на горивото и пространство технологиите, които се изпращат в орбита, трябва да бъдат много леки и с възможно най-малки размери. След като вече са в космоса, те се разгъват в подходяща форма за използване. Учените искат тяхната антена да бъде също сгъваема и лека.
Антената е изработена от влакнести композити (често са използвани при сателитите) и наподобява детска играчка. "Тъй като искахме антената да може да се сгъва в удобна за опаковане форма, започнахме със структура, която ни доведе до много нетрадиционен дизайн", казва Саковски.
"Използваме форми, които никога досега не са били прилагани за спирални антени, и показваме, че работят".
В най-компактния си вид антената представлява кух пръстен с дебелина малко над 2,5 сантиметра и диаметър около 13 сантиметра - не много по-голям от гривна. Тежи около 40 грама. В тази си форма антената може да достигне до спътниците с мощен сигнал, изпратен в определена посока. Когато се разтегне до височина от около 30 сантиметра, тя изпраща сигнал с по-малка мощност във всички посоки, подобно като wi-fi рутер.
Преминаването между тези две състояния е толкова просто, колкото да издърпате или натиснете антената, казват изобретателите. Дори не е необходимо тези движения да са особено прецизни. Конкретният размер и форма на конструкцията на антената определят честотите на работа.
За да бъде разгърната в полеви условия, антената ще трябва да се съчетана с предавател за изпращане и приемане на сигнали, заземена повърхност за отразяване на радиовълните и друга електроника, но целият пакет все пак ще тежи само по-малко от един килограм, казва Саковски.
А двойна й функционалност означава, че тя може да замени множество по-тежки антени в райони, където разполагането на подобни съоръжения е предизвикателство.
Това включва употреба в засегнати от бедствия и слабо развити райони, но потенциално и в космоса. Мария Саковски и нейните колеги обмислят да приспособят дизайн за сателитни комуникации. Това ще позволи на сателитите да използват една и съща антена за връзка помежду си и със Земята.
"Не разполагаме с много свободна работна мощност, обем или маса на космическите кораби", казва Саковски.
