Знаем, че комарите са сериозна заплаха за здравето ни като човешки същества - всъщност те са най-смъртоносните животни в света, като болестите, пренасяни от комари, са причина за повече от един милион смъртни случая годишно.
Но не само за техните ухапвания трябва да се притесняваме. Нови изследвания показват, че слюнката на комара, пренасящ вируса денга, е заредена с вещество, което може да потисне реакцията на имунната ни система и да увеличи риска от инфекция, съобщават „Сайънс Алерт“.
Чрез три отделни метода за анализ учените идентифицират специфичен вид вирусна РНК или химически пратеник, наречен sfRNA, в слюнката на заразения комар.
Тя по същество блокира защитните механизми, които човешкият организъм прилага срещу инфекциите.
"Невероятно е, че вирусът може да похити тези молекули, така че съвместното им доставяне на мястото на ухапване от комар да му даде предимство при установяването на инфекция", казва биохимикът Таня Стрилец от Университета на Вирджиния. "Тези открития дават нови перспективи за това как можем да противодействаме на инфекциите с вируса денга още от първото ухапване от комар."
SfRNA се зарежда в мембранни отделения, наречени извънклетъчни везикули, и е готова за доставка. Вирусът на денга изглежда "подкопава биологията на комарите", по думите на изследователите, за да има по-голям шанс да се разпространи.
При тестове върху безсмъртни клетъчни линии екипът потвърждава, че това натоварване със sfRNA действително увеличава нивата на инфекция с вируса - създавайки предпоставки човешкият организъм да не е толкова добре подготвен за атака.
Тези sfRNA са били забелязани и преди във вируси, пренасяни от насекоми, включително зика и жълта треска. В по-общ план тяхната роля изглежда е да пречат на химическите сигнали, използвани от организма при репликацията на вируса.
"Предполагаме, че чрез въвеждането на тази РНК на мястото на ухапване слюнката на заразения с денга подготвя терена за ефективна инфекция и дава на вируса предимство в първата битка между него и нашата имунна защита", пишат изследователите в публикувания си документ.
Денга е сериозен проблем, като всяка година се заразяват около 400 милиона души - и е възможно повторно заразяване. Симптомите включват треска, гадене и кожен обрив; в малък брой случаи може да доведе до вътрешен кръвоизлив или дори до смърт. В момента няма начин за лечение на вируса, а само методи за справяне със симптомите. Макар че все още не разполагаме с лекарство за лечение на денга, разбирането на вируса и начина на разпространението му е от съществено значение за борбата с него.
Екипът се надява, че откритието му може да доведе до по-добри превантивни мерки срещу вируса на денга още от момента на заразяването, но най-добрият начин да се предпазите си остава същият, както преди: избягвайте да бъдете ухапани.
"Не се съмнявам, че по-доброто разбиране на фундаменталната биология на предаването в крайна сметка ще доведе до ефективни мерки за блокиране на предаването", казва вирусологът Мариано Гарсия-Бланко от Университета на Вирджиния. "Нашите открития почти със сигурност ще бъдат приложими и при инфекции с други флавивируси. Специфичните молекули тук едва ли ще се приложат за маларията, но концепцията може да се обобщи за вирусните инфекции."
Но не само за техните ухапвания трябва да се притесняваме. Нови изследвания показват, че слюнката на комара, пренасящ вируса денга, е заредена с вещество, което може да потисне реакцията на имунната ни система и да увеличи риска от инфекция, съобщават „Сайънс Алерт“.
Чрез три отделни метода за анализ учените идентифицират специфичен вид вирусна РНК или химически пратеник, наречен sfRNA, в слюнката на заразения комар.
Тя по същество блокира защитните механизми, които човешкият организъм прилага срещу инфекциите.
"Невероятно е, че вирусът може да похити тези молекули, така че съвместното им доставяне на мястото на ухапване от комар да му даде предимство при установяването на инфекция", казва биохимикът Таня Стрилец от Университета на Вирджиния. "Тези открития дават нови перспективи за това как можем да противодействаме на инфекциите с вируса денга още от първото ухапване от комар."
SfRNA се зарежда в мембранни отделения, наречени извънклетъчни везикули, и е готова за доставка. Вирусът на денга изглежда "подкопава биологията на комарите", по думите на изследователите, за да има по-голям шанс да се разпространи.
При тестове върху безсмъртни клетъчни линии екипът потвърждава, че това натоварване със sfRNA действително увеличава нивата на инфекция с вируса - създавайки предпоставки човешкият организъм да не е толкова добре подготвен за атака.
Тези sfRNA са били забелязани и преди във вируси, пренасяни от насекоми, включително зика и жълта треска. В по-общ план тяхната роля изглежда е да пречат на химическите сигнали, използвани от организма при репликацията на вируса.
"Предполагаме, че чрез въвеждането на тази РНК на мястото на ухапване слюнката на заразения с денга подготвя терена за ефективна инфекция и дава на вируса предимство в първата битка между него и нашата имунна защита", пишат изследователите в публикувания си документ.
Денга е сериозен проблем, като всяка година се заразяват около 400 милиона души - и е възможно повторно заразяване. Симптомите включват треска, гадене и кожен обрив; в малък брой случаи може да доведе до вътрешен кръвоизлив или дори до смърт. В момента няма начин за лечение на вируса, а само методи за справяне със симптомите. Макар че все още не разполагаме с лекарство за лечение на денга, разбирането на вируса и начина на разпространението му е от съществено значение за борбата с него.
Екипът се надява, че откритието му може да доведе до по-добри превантивни мерки срещу вируса на денга още от момента на заразяването, но най-добрият начин да се предпазите си остава същият, както преди: избягвайте да бъдете ухапани.
"Не се съмнявам, че по-доброто разбиране на фундаменталната биология на предаването в крайна сметка ще доведе до ефективни мерки за блокиране на предаването", казва вирусологът Мариано Гарсия-Бланко от Университета на Вирджиния. "Нашите открития почти със сигурност ще бъдат приложими и при инфекции с други флавивируси. Специфичните молекули тук едва ли ще се приложат за маларията, но концепцията може да се обобщи за вирусните инфекции."
