Чувството за любов и чувството за влюбеност се различават - обикновено обичаме другия такъв, какъвто е в реалността, а може да се влюбим в лице, което не познаваме. БГНЕС публикува още разлики, по които можем да разпознаем двете чувства и да разберем защо се влюбваме.
Въпреки че не познаваме достатъчно добре лицето, в което сме се влюбили, никак не е случайно, че точно него сме избрали. Обикновено се влюбваме в хора, които в определена степен се доближават до представите ни за идеален партньор. Когато регистрираме, че съществува достатъчно доближаване в някои аспекти, несъзнателно започваме да вярваме, че и в другите аспекти това лице отговаря на онова, което търсим в любовта.
Влюбеността се базира на несъзнателното приемане на своите представи в другото лице. Последствието от това е, че вече не виждаме другото лице такова, каквото е в ежедневието, а "видимо" го идеализираме, за да съвпадне напълно с представите ни за истинския партньор. Смятаме, че сме открили онова, което сме търсили. Затова и лицето ни става особено скъпо и започваме да смятаме, че ако го загубим, няма никога да намерим някой, който толкова да отговаря на изискванията ни.
Това е причината при влюбването да се държим толкова обсебващо към човека, в който сме се влюбили. Влюбването не е универсално чувство. За да може някой въобще да се влюби, трябва да има изградена представа за идеалния партньор. Добрият начин да се изгради такава представа е да си припомни поне три лица, в които е бил/а влюбен/а и след това да се пита кои са общите им черти и така да стигне до представата за истинския партньор.
Понякога хората се влюбват в някой, когото биха искали да бъдат. Мъжът, който не е хубав, се влюбва в много красива млада жена, жена с нисък ръст е привлечена от силен и висок мъж... Когато осъзнаем и разберем причините, заради които сме се спрели за определен тип хора, тогава правим крачка и в емоционален план, заключава агенцията.
