Може би мнозина си мислят, че балерината Маша Илиева е известна предимно с фотосесията си за „Плейбой” преди години, но това съвсем не е така. В някакъв смисъл обаче и заради тези снимки, и заради тежка травма, тя се дръпна за известно време от балетния живот. Дори много хора си мислиха, че се е отказала и че вече не танцува.
Всъщност Маша Илиева наистина е решила да се откаже и това ще се случи на 29 април в Софийската опера. Тогава ще бъде нейният бенефис с балета „Силфида” от Херман Льовенскьолд. Парадоксално е, че с този спектакъл тя хем ще се завърне, хем след него ще си тръгне. Бившата примабалерина на Софийската опера обаче ще продължи да преподава на децата от своята школа, ще продължи да се занимава и с режисура на балетни спектакли.
В интервю за dariknews.bg тя разказва за любовта си към балета, към Софийската опера, за любовта си към ролята на Силфида и за решението си да се откаже да танцува.
Маша Илиева: Балетът е любов, балетът е разочарование, балетът е всичко в живота на една балерина. Сутрин ставаш и трябва да мислиш за това какво ще ядеш, какви обувки ще обуеш, за да ти е удобно, после влизаш в залата и започваш да репетираш. И всичко това е насочено към спектакъла, в който ти правиш някаква роля. Всъщност това е нашата цел – спектакълът да се получи добре, да бъде красив.
В едно интервю казвате, че балетът не е всичко, но когато се откажете от него разбирате, че нямате друго. На вас какво ще ви остане след като се откажете да танцувате?
Маша Илиева: На мен ми остават много неща, с които ще се занимавам. Например работата с децата от моята школа, имам идея да я разширя. Ще продължа да преподавам и на студентите в Консерваторията. Освен това аз имам диплома за режисьор, така че смятам и с това да се занимавам. Иска ми се да направя един авторски спектакъл, който да е от мен измислен, режисиран.
Изпитвате ли сантимент към сградата, в която се намираме в момента – Софийската опера? Имате ли си например любимо място тук?
Маша Илиева: За мен всичко започва от тук. Когато бях малка, в 4-ти клас, нашият клас го взеха да участва в спектакъла „Дъщерята на Калояна”, ние играехме едно хорце там, но най-интересното беше друго. Най-хубавото беше да изследваме сградата на операта. Защото тя е на две нива, от едната страна, отиваш на един етаж, от другата страна, на друг. Има безкрайно много стълби. И като се разхождахме, много често ни се караха, обясняваха ни, че е опасно, че е забранено. Така че сградата на операта си я обичам от дете.
Кога и къде за първи път играхте „Силфида”?
Маша Илиева: Пак в тази опера, но беше друг вариант. Спектакълът го постави Ирина Колпакова, примата на Ленинградския балет, която е невероятен човек, с невероятно търпение. Тя седеше с часове срещу мен и ми показваше всичко до най-малкия детайл.
Не ви ли е малко рано за бенефис? Защо точно сега?
Маша Илиева: Преди време бях набедена, че вече не мога да танцувам. В един момент се получи така, че аз и не исках. Преди две години в операта се възстанови „Силфида”. Тогава ме помолиха да показвам на младите колеги, тъй като го знам този спектакъл. В крайна сметка се оказа, че аз мога, даже някои от младите, с извинение, по не могат. Тогава малко се ядосах и на себе си. Казах си, че аз непременно трябва да изиграя един спектакъл, за да ме видят хората на палци и да видят, че мога.
Как ще премине самата бенефисна гала вечер?
Маша Илиева: След спектакъла ще има едно тържествено предаване на палците, съответно представяне на бъдещите балерини, на децата от моята школа. Идеята е да се види, че има нови Силфиди, че тя не умира.
