Много хора намират утеха в звездите, обръщайки се към хороскопите, за да разгадаят загадките на личността си и да предвидят какво ги очаква. Макар зодиакалните знаци и хороскопите да изглеждат модерни, астрологията е формирала дълбоко цивилизациите през хилядолетията, въпреки критиките на скептиците, които се позовават на липсата на емпирични доказателства и научна строгост. Ето защо тя остава мощен инструмент за мнозина, които търсят насоки в един непредсказуем свят, съобщи National Geographic.
Древният произход на хороскопите
Практиката на астрологията се заражда за първи път в древна Месопотамия през второто хилядолетие пр.н.е. В град Вавилон звездите и планетите са били използвани за тълкуване на знамения от боговете - каза британският класик и експерт по древния свят Жасмин Елмър.
Въпреки това само някои хора са били считани за квалифицирани да правят тези тълкувания. Вавилонските жреци са имали за задача да обясняват как небесните тела ще повлияят на обществото, особено на царя и държавата. За това свидетелства Енума Ану Енли - поредица от 70 клинописни плочки, които съдържат около 7000 небесни предзнаменования.
Вавилонците създават 12 астрологични знака, някои от които по-късно са включени в западния зодиак. Древните гърци обаче нарекли тези 12 звездни знака на съзвездия и ги свързали с конкретни дати въз основа на подреждането им по орбитата на Слънцето. Тези знаци са: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Освен това "зодиак" произлиза от гръцката фраза zōdiakos kyklos, която означава "кръг от животни".
Въпреки приноса на гърците към астрологията, хороскопите не са били широко разпространени в Древна Гърция. Вместо това се е поставял акцент върху използването на звездите за връзка с боговете чрез гадаене, "което по същество е всякакъв вид ритуална практика, свързана с разговори с боговете", заяви Елмър.
С течение на времето вавилонската астрология, която тълкува небесните събития, се слива с гръцките гадателски практики. Това смесване довело до разработването на по-персонализирани хороскопи, които виждаме днес.
Клавдий Птолемей, астролог и астроном в Александрия, Египет, поставя основите на западната астрология в своя текст Tetrabiblos, като набляга на индивидуалния аспект на астрологичното тълкуване. Оттук за първи път възниква концепцията за личните хороскопи или идеята, че хората могат да четат и тълкуват звездите, за да научат повече за собствения си живот.
Макар че западният зодиак е широко признат, други културни практики също са формирали астрологията в световен мащаб. В Индия ведическата астрология включва древни хиндуистки вярвания и практики, предлагайки уникална перспектива за небесните влияния. Китайската астрология, чиито корени са в даоистката философия, определя животинските знаци въз основа на годините на раждане, като оказва влияние върху културните практики и обществените вярвания.
От придворни предсказания до алхимични търсения
През Средновековието астрологията е широко разпространена и оказва значително влияние върху ежедневните решения. Тя е практикувана не само от лекари, астрономи и други научни специалисти, но е изиграла и решаваща роля в развитието на алхимията - протонаучния предшественик на химията.
През XIV в. в Европа астролозите са били често срещани в кралските дворове, където редовно са предоставяли лични хороскопи на монарсите. Тази практика е толкова разпространена, че Шарл V Френски дори поръчва превод на астрологични текстове. Репутацията на астрологията обаче се променя по време на процесите срещу вещици в Англия през XV в., когато тя започва да се свързва с магьосничество и езичество. В резултат на това някои монарси започват да се дистанцират от индивидуалните хороскопи.
Ренесансът бележи възраждане на общия интерес към астрологията на лично и философско ниво. На фона на преосмислянето на християнските вярвания и природните науки процъфтява частната астрологична практика. Това довежда до създаването на астрологични карти и календари, премахвайки предишните езикови и образователни бариери пред астрологията и тълкуването на хороскопи.
Един от известните европейски астролози, Леонхард Турнайзер, нает от германски принц, публикува през 1575 г. книга с изскачащи прозорци, озаглавена Astrolabium, която може да се използва за създаване на индивидуални хороскопи с помощта на диаграми от въртящо се колело.
Съвременното възраждане на хороскопите
Разпространението на астрологията и хороскопите обаче отслабва с настъпването на научната революция и последвалата я епоха на Просвещението. До края на XVII в. астрологията се практикува рядко. Личните хороскопи се възраждат в съвременната история едва в началото на XX в. с появата на вестникарската рубрика "Хороскоп".
През 1930 г. Sunday Express публикува хороскоп за рождения ден на принцеса Маргарет, написан от високопоставения британски астролог Р. Х. Нейлър. Подобно на много съвременни астролози, Нейлър използва натална звездна карта, за да предскаже хороскопа на принцеса Маргарет три дни след раждането ѝ. По принцип наталните звездни карти използват датата, часа и мястото на раждане, за да създадат моментна снимка на небето от момента на раждането ви. Анализът на звездната карта дава представа за чертите на човека, неговата личност и житейски път.
Анализът на звездната карта на принцесата, направен от Нейлър, предсказва, че животът ѝ ще бъде изпълнен със събития и че около седмия ѝ рожден ден ще се случат "събития от огромно значение за кралското семейство и нацията". Това привлича голямо обществено внимание, което кара вестника да поръча още статии на Нейлър.
Не след дълго той започва да пише седмична рубрика, наречена "Какво вещаят звездите", в която предлага съвети за хороскопи въз основа на рождените дни, които се падат през дадена седмица.
По това време вестниците в САЩ, като Boston Globe, също започват да публикуват рубрики с хороскопи. През 80-те години на ХХ в. много вестници създават първокласни телефонни линии за астрология, които позволяват на читателите да се обадят и да получат персонално четене на хороскоп.
Днес хороскопите са по-популярни от всякога, особено сред поколението Z и милениумите. Освен астрономическия си произход, според експертите астрологията може да насърчи чувството за общност и да доведе до социално сближаване. Карл Юнг, известен психолог, който изследва архетипните символи на астрологията и тяхното въздействие върху човешката психика, предполага, че астрологията предоставя език за разбиране на универсалните модели на човешкия опит.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase иInstagram, за да сте в крак с темите на деня
Древният произход на хороскопите
Практиката на астрологията се заражда за първи път в древна Месопотамия през второто хилядолетие пр.н.е. В град Вавилон звездите и планетите са били използвани за тълкуване на знамения от боговете - каза британският класик и експерт по древния свят Жасмин Елмър.
Въпреки това само някои хора са били считани за квалифицирани да правят тези тълкувания. Вавилонските жреци са имали за задача да обясняват как небесните тела ще повлияят на обществото, особено на царя и държавата. За това свидетелства Енума Ану Енли - поредица от 70 клинописни плочки, които съдържат около 7000 небесни предзнаменования.
Вавилонците създават 12 астрологични знака, някои от които по-късно са включени в западния зодиак. Древните гърци обаче нарекли тези 12 звездни знака на съзвездия и ги свързали с конкретни дати въз основа на подреждането им по орбитата на Слънцето. Тези знаци са: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Освен това "зодиак" произлиза от гръцката фраза zōdiakos kyklos, която означава "кръг от животни".
Въпреки приноса на гърците към астрологията, хороскопите не са били широко разпространени в Древна Гърция. Вместо това се е поставял акцент върху използването на звездите за връзка с боговете чрез гадаене, "което по същество е всякакъв вид ритуална практика, свързана с разговори с боговете", заяви Елмър.
С течение на времето вавилонската астрология, която тълкува небесните събития, се слива с гръцките гадателски практики. Това смесване довело до разработването на по-персонализирани хороскопи, които виждаме днес.
Клавдий Птолемей, астролог и астроном в Александрия, Египет, поставя основите на западната астрология в своя текст Tetrabiblos, като набляга на индивидуалния аспект на астрологичното тълкуване. Оттук за първи път възниква концепцията за личните хороскопи или идеята, че хората могат да четат и тълкуват звездите, за да научат повече за собствения си живот.
Макар че западният зодиак е широко признат, други културни практики също са формирали астрологията в световен мащаб. В Индия ведическата астрология включва древни хиндуистки вярвания и практики, предлагайки уникална перспектива за небесните влияния. Китайската астрология, чиито корени са в даоистката философия, определя животинските знаци въз основа на годините на раждане, като оказва влияние върху културните практики и обществените вярвания.
От придворни предсказания до алхимични търсения
През Средновековието астрологията е широко разпространена и оказва значително влияние върху ежедневните решения. Тя е практикувана не само от лекари, астрономи и други научни специалисти, но е изиграла и решаваща роля в развитието на алхимията - протонаучния предшественик на химията.
През XIV в. в Европа астролозите са били често срещани в кралските дворове, където редовно са предоставяли лични хороскопи на монарсите. Тази практика е толкова разпространена, че Шарл V Френски дори поръчва превод на астрологични текстове. Репутацията на астрологията обаче се променя по време на процесите срещу вещици в Англия през XV в., когато тя започва да се свързва с магьосничество и езичество. В резултат на това някои монарси започват да се дистанцират от индивидуалните хороскопи.
Ренесансът бележи възраждане на общия интерес към астрологията на лично и философско ниво. На фона на преосмислянето на християнските вярвания и природните науки процъфтява частната астрологична практика. Това довежда до създаването на астрологични карти и календари, премахвайки предишните езикови и образователни бариери пред астрологията и тълкуването на хороскопи.
Един от известните европейски астролози, Леонхард Турнайзер, нает от германски принц, публикува през 1575 г. книга с изскачащи прозорци, озаглавена Astrolabium, която може да се използва за създаване на индивидуални хороскопи с помощта на диаграми от въртящо се колело.
Съвременното възраждане на хороскопите
Разпространението на астрологията и хороскопите обаче отслабва с настъпването на научната революция и последвалата я епоха на Просвещението. До края на XVII в. астрологията се практикува рядко. Личните хороскопи се възраждат в съвременната история едва в началото на XX в. с появата на вестникарската рубрика "Хороскоп".
През 1930 г. Sunday Express публикува хороскоп за рождения ден на принцеса Маргарет, написан от високопоставения британски астролог Р. Х. Нейлър. Подобно на много съвременни астролози, Нейлър използва натална звездна карта, за да предскаже хороскопа на принцеса Маргарет три дни след раждането ѝ. По принцип наталните звездни карти използват датата, часа и мястото на раждане, за да създадат моментна снимка на небето от момента на раждането ви. Анализът на звездната карта дава представа за чертите на човека, неговата личност и житейски път.
Анализът на звездната карта на принцесата, направен от Нейлър, предсказва, че животът ѝ ще бъде изпълнен със събития и че около седмия ѝ рожден ден ще се случат "събития от огромно значение за кралското семейство и нацията". Това привлича голямо обществено внимание, което кара вестника да поръча още статии на Нейлър.
Не след дълго той започва да пише седмична рубрика, наречена "Какво вещаят звездите", в която предлага съвети за хороскопи въз основа на рождените дни, които се падат през дадена седмица.
По това време вестниците в САЩ, като Boston Globe, също започват да публикуват рубрики с хороскопи. През 80-те години на ХХ в. много вестници създават първокласни телефонни линии за астрология, които позволяват на читателите да се обадят и да получат персонално четене на хороскоп.
Днес хороскопите са по-популярни от всякога, особено сред поколението Z и милениумите. Освен астрономическия си произход, според експертите астрологията може да насърчи чувството за общност и да доведе до социално сближаване. Карл Юнг, известен психолог, който изследва архетипните символи на астрологията и тяхното въздействие върху човешката психика, предполага, че астрологията предоставя език за разбиране на универсалните модели на човешкия опит.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и
