Вълнението около откритието е породено не само от необичайния му мащаб - седем екзопланети, орбитиращи около една звезда, както и че три от тях се намират в т. нар. обитаема зона, или от факта, че много от тях са с близки размери до Земята.
/
netinfo
От 90-те години на миналия век са открити близо 3600 екзопланети - планети извън Слънчевата система. Заради потенциалната им значимост около оповестяването на подобни открития често се вдига доста шум. Какво прави новата находка толкова значима? Отговор на този въпрос дава анализ на Би Би Си.
Вълнението около откритието е породено не само от необичайния му мащаб - седем екзопланети, орбитиращи около една звезда, както и че три от тях се намират в т. нар. обитаема зона, или от факта, че много от тях са с близки размери до Земята. Особено вълнуващо за научната общност е, че звездата ТРАППИСТ - 1, около която те орбитират, е "удобно" малка и бледа. Това означава, че изследващите планети телескопи няма да бъдат "заслепени", както в случаите с наблюдения на по-ярки звезди, и пред учените се откриват неподозирани възможности да изучават тези отдалечени светове, и най-важното - техните атмосфери.
Следващата изследователска фаза вече е в ход - търсенето на ключови газове като кислород и метан, благодарение на които специалистите ще добият представа за случващото се на повърхността.
Откриването на екзопланети неминуемо поражда надежди за намирането на извънземен живот. Вълнуващото около новооткритата планетна система е, че предоставя добри шансове за търсенето на такъв.
Шестте вътрешни планети в орбита около свръхстудената звезда джудже ТРАППИСТ-1 са със специфичен орбитален резонанс. Това означава, че за времето, необходимо за най-вътрешната от тях да направи осем обиколки около звездата, втората, третата и четвъртата планети се завъртат съответно пет, три и два пъти около нея. Това изглежда е резултат от ранните взаимодействия в еволюцията на планетната система.
netinfo
Астрономите смятат, че ще бъде възможно атмосферните свойства на планетите да бъдат изучавани с помощта на телескопи. "Телескопът "Джеймс Уеб" - наследникът на "Хъбъл", ще може да открие "подписа" на озона, ако молекулата е налична в атмосферата на някои от тези планети. Подобна находка ще свидетелства за биологична активност на планетата", казва един от съавторите на изследването, Брис-Оливие Демори от университета на Берн, Швейцария.
Астрофизиците обаче предупреждават, че към подобни наблюдения от разстояние в търсенето на извънземен живот трябва да се подхожда изключително предпазливо. Част от свойствата на хладни звезди с ниска маса могат да "попарят" възможностите за възникването на такъв. Например, някои от въпросните звезди излъчват огромно количество радиация, способна да "стерилизира" повърхностите на намиращи се в близост до тях планети.
netinfo
В добавка към това, обитаемата зона се намира по-близо до централната звезда и планетите получават необходимото количество топлина за поддържане на вода в течно състояние - една от основните предпоставки за възникването на живот. Подобна близост обаче поражда феномен, известен като синхронно въртене, характерен за Земята и Луната, в резултат на който планетите може да са обърнати винаги с една и съща страна към централната звезда. Така едната им част може да се окаже топла, а другата - студена.
Според някои специалисти ултравиолетовата светлина може да се окаже важна предпоставка за производството на химически съединения, които впоследствие да се свържат в биологически системи. Също така, ако живот възникне на тънещата в постоянен мрак страна на планета, той вероятно ще бъде защитен от радиационните "залпове".
Подобно на други наблюдавани досега свъхстудени джуджета, ТРАППИСТ-1 не се характеризира с голяма активност, отбелязват изследователите.
