Първата коледна елха в България била украсена година преди Освобождението. Според редица източници това е дело на руските офицери на генерал Гурко на 23 декември 1877 година. Две години по- късно горската омайница грейва с истинската си прелест в София по инициатива на княгиня Климентина.
Тя организира пищно дворцово тържество за учениците от столичните училища. Елхата предизвиква бурен възторг сред малчуганите, които не смеят дори да ахнат. Само детското лице на Александър Божинов от Свищов остава намръщено. Момчето не получило подарък, защото закъсняло за празника. По- късно става прочут карикатурист и често осмива царските особи.
През 1879 година елхата се появява за първи път в частен дом на прием на големия български държавник Стефан Стамболов. Дръвчето е украсено с гирлянди, стъклени топки и бляскави играчки. След края на приема всеки гост получил правото да отнесе по една играчка за спомен. Така Стамболов дава тон за поевропейчването на българската Коледа.
Елхата влиза в градския бит около 20-те години на 20 в. Горските красавици се доставяли обикновено от разсадници и се украсявали в редица институции. Първоначално хората обкичвали дръвчетата с ябълки, орехи, пуканки и собственоръчно направени хартиени гирлянди. По- късно по сергиите се появили и вносни комплекти по скъпи, стъклени играчки.
Самото коледно тържество със сценки, стихчета, песни и празнична томбола се наричало "елха". Такива събития се провеждали редовно в старата столица Търново, разказа музейният уредник Тодорка Недева. Поканата „елха" била въпрос на чест и престиж за всички по- първи хора в града. Повечето местния величия пък с удоволствие развързвали кесията си за благотворителност.
