Екстракти от бамя и други слузести растения, които обикновено се използват в кулинарията, могат да помогнат за отстраняване на опасната микропластмаса от отпадъчните води, заявиха учени.
Новото изследване беше представено на пролетната среща на Американското химическо дружество и предлага алтернатива на синтетичните химикали, използвани понастоящем в пречиствателните станции, които сами по себе си могат да представляват риск за здравето.
"За да продължим да отстраняваме микропластмаса или друг вид химикали, трябва да използваме естествени материали, които не са токсични", заяви в обяснителен видеоклип водещият изследовател Раджани Сринивасан от Държавния университет в Тарлетън.
Бамята се използва като сгъстител в много ястия, като например яхниите. Тя е основна част и от кулинарията в Южна Азия, където се нарича бхинди.
Предишни изследвания на Сринивасан са изследвали как слузта от бамя и други растения може да отстрани замърсители на текстилна основа от водата и дори микроорганизми и тя искала да провери дали това би било приложимо и при микропластмасата.
Източникът на микропластмасата са приблизително осемте милиарда тона пластмаса, произведени от 50-те години на миналия век насам, от които по-малко от 10 % са рециклирани.
Останалата част в крайна сметка се разгражда и днес се намира във всяко кътче на земното кълбо - от океаните и водните пътища до въздуха и почвата, както и в храната ни.
Микропластмасите могат да бъдат канцерогенни и мутагенни, което означава, че потенциално могат да увеличат рисковете от рак и ДНК мутации.
Сринивасан и колегите му се заемат да изследват как ще се справят с пречистването на водата екстрактите от закупените в супермаркета бамя, алое, кактус и сминдух.
Те тествали вериги от въглехидрати, известни като полизахариди, от отделните растения, както и в комбинация, върху различни замърсени с микропластмаса води, като изследвали микроскопски изображения преди и след това, за да определят колко частици са били отстранени.
Те доказали, че полизахаридите от бамя, съчетани с тези от сминдух, могат най-добре да отстранят микропластмасата от океанска вода, докато полизахаридите от бамя, съчетани с тамаринд, работят най-добре при сладководни проби.
Като цяло полизахаридите на растителна основа работят също толкова добре или даже по-добре от полиакриламида. Важното е, че химикалите на растителна основа са нетоксични и могат да се използват в съществуващите пречиствателни станции.
Сринивасан се надява процесът да бъде разширен и комерсиализиран, което ще позволи по-голям достъп до чиста и безопасна питейна вода.
Новото изследване беше представено на пролетната среща на Американското химическо дружество и предлага алтернатива на синтетичните химикали, използвани понастоящем в пречиствателните станции, които сами по себе си могат да представляват риск за здравето.
"За да продължим да отстраняваме микропластмаса или друг вид химикали, трябва да използваме естествени материали, които не са токсични", заяви в обяснителен видеоклип водещият изследовател Раджани Сринивасан от Държавния университет в Тарлетън.
Бамята се използва като сгъстител в много ястия, като например яхниите. Тя е основна част и от кулинарията в Южна Азия, където се нарича бхинди.
Предишни изследвания на Сринивасан са изследвали как слузта от бамя и други растения може да отстрани замърсители на текстилна основа от водата и дори микроорганизми и тя искала да провери дали това би било приложимо и при микропластмасата.
Източникът на микропластмасата са приблизително осемте милиарда тона пластмаса, произведени от 50-те години на миналия век насам, от които по-малко от 10 % са рециклирани.
Останалата част в крайна сметка се разгражда и днес се намира във всяко кътче на земното кълбо - от океаните и водните пътища до въздуха и почвата, както и в храната ни.
Микропластмасите могат да бъдат канцерогенни и мутагенни, което означава, че потенциално могат да увеличат рисковете от рак и ДНК мутации.
Сринивасан и колегите му се заемат да изследват как ще се справят с пречистването на водата екстрактите от закупените в супермаркета бамя, алое, кактус и сминдух.
Те тествали вериги от въглехидрати, известни като полизахариди, от отделните растения, както и в комбинация, върху различни замърсени с микропластмаса води, като изследвали микроскопски изображения преди и след това, за да определят колко частици са били отстранени.
Те доказали, че полизахаридите от бамя, съчетани с тези от сминдух, могат най-добре да отстранят микропластмасата от океанска вода, докато полизахаридите от бамя, съчетани с тамаринд, работят най-добре при сладководни проби.
Като цяло полизахаридите на растителна основа работят също толкова добре или даже по-добре от полиакриламида. Важното е, че химикалите на растителна основа са нетоксични и могат да се използват в съществуващите пречиствателни станции.
Сринивасан се надява процесът да бъде разширен и комерсиализиран, което ще позволи по-голям достъп до чиста и безопасна питейна вода.
