Добре Димитров Добрев, известен като дядо Добри и наричан от някои „Светецът от Байлово“, е български дарител за реставрирането и поддържането на много български християнски храмове. Считан е от мнозина за изключителен духовен пример в нашето общество.
Роден е на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му Димитър загива в Първата световна война и майка му Катерина отглежда сама децата си.
Жени се по време на Втората световна война и има четири деца, две от които надживява.
При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух.
През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Около 2000г. решава да дари всичките си имоти на църквата. Живее много скромно, в малка пристройка към църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в родното си село. Той не крие своето огорчение от неверните слухове, че е обезнаследил семейството си и е дарил парите от продадената си собственост. Затова и повече подробности за семейството си не споделя.
Докато е млад, той редовно изминава разстоянието от Байлово до София пеша, повече от 25 километра. В София най-често е пред вратите на храм-паметника „Свети Александър Невски“ или църквата „Свети Седмочисленици“, за да събира пари, които след това дарява до стотинка.
Дядо Добри е един от най-големите частни дарители на българските православни храмове. Макар че живее изключително бедно, през живота си дарява над 80 000 лева, събрани от лични средства и от средства, предоставени му от щедри хора. Вижте в канала "Портретъ" във vbox7:
Прави дарения за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово, за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. С негови средства е осъществен ремонт на църквата в Калофер. През 2009 г. дарява 35 700 лв. на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Това е най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната история на храма.
Дядо Добри е считан за един от най-висшите морални примери в България в днешно време. Добротата, скромността му, аскетският начин на живот и дълбоката щедрост се възприемат от мнозина като изключителен нравствен модел в съвременното ни общество. Заради лишенията на които се подлага, силната вяра в доброто, чистите си и искрени действия, възрастният старец е изключително уважаван и почитан от хора от всякакви социални групи.
Умира след кратко боледуване на 13 февруари 2018 година в Кремиковския манастир, където е отседнал през последните си години. Погребан е в двора на църквата „Св. св. Кирил и Методий“, точно до постройката, в която живее в края на живота си. На погребението присъстват патриарх Неофит, десетки свещеници и стотици миряни.
Роден е на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му Димитър загива в Първата световна война и майка му Катерина отглежда сама децата си.
Жени се по време на Втората световна война и има четири деца, две от които надживява.
При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух.
През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Около 2000г. решава да дари всичките си имоти на църквата. Живее много скромно, в малка пристройка към църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в родното си село. Той не крие своето огорчение от неверните слухове, че е обезнаследил семейството си и е дарил парите от продадената си собственост. Затова и повече подробности за семейството си не споделя.
Докато е млад, той редовно изминава разстоянието от Байлово до София пеша, повече от 25 километра. В София най-често е пред вратите на храм-паметника „Свети Александър Невски“ или църквата „Свети Седмочисленици“, за да събира пари, които след това дарява до стотинка.
Дядо Добри е един от най-големите частни дарители на българските православни храмове. Макар че живее изключително бедно, през живота си дарява над 80 000 лева, събрани от лични средства и от средства, предоставени му от щедри хора. Вижте в канала "Портретъ" във vbox7:
Прави дарения за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово, за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. С негови средства е осъществен ремонт на църквата в Калофер. През 2009 г. дарява 35 700 лв. на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Това е най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната история на храма.
Дядо Добри е считан за един от най-висшите морални примери в България в днешно време. Добротата, скромността му, аскетският начин на живот и дълбоката щедрост се възприемат от мнозина като изключителен нравствен модел в съвременното ни общество. Заради лишенията на които се подлага, силната вяра в доброто, чистите си и искрени действия, възрастният старец е изключително уважаван и почитан от хора от всякакви социални групи.
Умира след кратко боледуване на 13 февруари 2018 година в Кремиковския манастир, където е отседнал през последните си години. Погребан е в двора на църквата „Св. св. Кирил и Методий“, точно до постройката, в която живее в края на живота си. На погребението присъстват патриарх Неофит, десетки свещеници и стотици миряни.
