Палеонтолози от университетите на Грайфсвалд, Германия, и Виена, Австрия, за първи път са изследвали щателно мозъка на анкилозавър или "брониран" динозавър, пише сп. "Сайънтифик рипортс".
Древните растителноядни създания са имали "брони" и "бухалки" в края на опашките си, за да се предпазват от врагове.
Учените са избрали да изследват вида Struthiosaurus austriacus. Неговите представители са живели на територията на съвременна Европа преди около 80 милиона години. Дължината на тялото им е достигала почти 8 метра.
Специалистите са изследвали черепа на динозавъра с помощта на компютърна томография с висока разделителна способност, за да получат триизмерен цифров отпечатък. Отпечатъкът дава представа за структурата на мозъка и други невросензорни тъкани, което е от решаващо значение за разбирането на особеностите на анкилозаврите.
Проучването показва, че представителите на вида Struthiosaurus austriacus са имали скромен по размер малък мозък. Тази част от мозъка отговаря по-специално за фиксирането на очите по време на движенията на главата, врата и цялото тяло. Фиксирането е било много важно, ако динозавърът се е опитвал да вземе на прицел конкурент или хищник.
Други видове анкилозаври са имали по-изразен малък мозък и по-добра координация, което им е помагало да се преборят с враговете с дългите си опашки с шипове. Динозаврите от вида Struthiosaurus austriacus вероятно не са притежавали тази способност и са разчитали повече на бронята си за защита.
Малкият малък мозък означава също, че този вид анкилозавър е бил муден и е избягвал активното движение. Според изследователите той е водил самотен живот и е избягвал дори себеподобните си.
Учените са установили също, че въпросните анкилозаври са имали най-малката лагена - част от вътрешното ухо, сред всички известни досега динозаври. Размерът ѝ е показателен за слуховите им способности. Палеонтолозите са стигнали до заключението, че Struthiosaurus austriacus не само се е движил лошо, но е бил и със слаб слух.
Според авторите подобно изследване помага да се разбере по-добре еволюцията на динозаврите и техния живот в древна Европа, която по това време почти изцяло е била покрита от океан.
Древните растителноядни създания са имали "брони" и "бухалки" в края на опашките си, за да се предпазват от врагове.
Учените са избрали да изследват вида Struthiosaurus austriacus. Неговите представители са живели на територията на съвременна Европа преди около 80 милиона години. Дължината на тялото им е достигала почти 8 метра.
Специалистите са изследвали черепа на динозавъра с помощта на компютърна томография с висока разделителна способност, за да получат триизмерен цифров отпечатък. Отпечатъкът дава представа за структурата на мозъка и други невросензорни тъкани, което е от решаващо значение за разбирането на особеностите на анкилозаврите.
Проучването показва, че представителите на вида Struthiosaurus austriacus са имали скромен по размер малък мозък. Тази част от мозъка отговаря по-специално за фиксирането на очите по време на движенията на главата, врата и цялото тяло. Фиксирането е било много важно, ако динозавърът се е опитвал да вземе на прицел конкурент или хищник.
Други видове анкилозаври са имали по-изразен малък мозък и по-добра координация, което им е помагало да се преборят с враговете с дългите си опашки с шипове. Динозаврите от вида Struthiosaurus austriacus вероятно не са притежавали тази способност и са разчитали повече на бронята си за защита.
Малкият малък мозък означава също, че този вид анкилозавър е бил муден и е избягвал активното движение. Според изследователите той е водил самотен живот и е избягвал дори себеподобните си.
Учените са установили също, че въпросните анкилозаври са имали най-малката лагена - част от вътрешното ухо, сред всички известни досега динозаври. Размерът ѝ е показателен за слуховите им способности. Палеонтолозите са стигнали до заключението, че Struthiosaurus austriacus не само се е движил лошо, но е бил и със слаб слух.
Според авторите подобно изследване помага да се разбере по-добре еволюцията на динозаврите и техния живот в древна Европа, която по това време почти изцяло е била покрита от океан.
