Пътят на Ана де Армас от кубинска емигрантка до ролята на Мерилин Монро в "Блондинка", чиято световна премиера се състоя във Венеция в четвъртък, е като от клишето за американската мечта.
Родена в Куба през 1988 г., Армас пристига в Съединените щати на 20 години, без да знае и дума английски, за да се превърне в една от най-търсените актриси в Холивуд. Отличителният ѝ външен вид и ролята ѝ на „ритаща задници“ във филма за Джеймс Бонд "Смъртта може да почака" и блокбъстъра на Netflix "Сивият човек" я превърнаха в главно лице на първите страници на вестниците. Но "Блондинка" изпитва истинските ѝ актьорски умения.
Адаптиран по полуизмислената биография на Джойс Карол Оутс, филмът навлиза дълбоко в детските травми, сексуалните посегателства и експлоатацията, които стоят зад съблазнителния, сексуализиран образ на иконата.
"Аз съм кубинска актриса. В кой свят бих могла да си представя, че това ще се случи? Никога", казва Армас пред "Лос Анджелис Таймс" за ролята.
Армас не е била първия избор, като при излизането на трейлъра това лято в интернет се появиха оплаквания от лекия ѝ кубински акцент.
Изследователите на Монро обаче адмирират изпълнението ѝ, като заявяват, че Армас "улавя блясъка, човечността и уязвимостта на Мерилин".
Армас прекарва девет месеца с вокален педагог, опитвайки се да постигне уникалната интонация на емблематичната актриса.
Брад Пит, който е продуцент на филма, споделя пред „Entertainment Tonight“: "Работата по филма продължи 10 години. Едва когато открихме Ана, успяхме да го завършим. Тя е феноменална в него. Това е трудна роля."
Армас прекарва детството и юношеството си в Куба. На 14 г. постъпва в театрално училище, две години по-късно се снима в първия си филм, а на 18 г. заминава да прави кариера в Мадрид, където бързо получава престижна роля в телевизионното предаване "El Internado". Когато през 2006 г. се решава да замине за Холивуд, ѝ трябват четири месеца интензивни езикови курсове, за да усвои английския език. След поредица от второстепенни роли, големият ѝ пробив идва с роля в научно-фантастичното продължение "Блейд Рънър 2049" от 2017 г., заедно с Райън Гослинг.
Но това, което я издига до статута на А-листата и ѝ носи номинация за "Златен глобус", е изпълнението ѝ в загадъчния филм за убийство "Вади ножовете“ с Даниел Крейг. Това води и до кратката ѝ, но крадяща публиката роля в "Смъртта може да почака".
Краткотрайната ѝ връзка с Бен Афлек - неин колега в еротичния трилър "Дълбока вода" - също гарантира много внимание от страна на таблоидите.
Но "Блондинка" е друго измерение на средство за създаване на звезди. Режисьорът му, австралиецът Андрю Доминик, е известен с бруталните, но поетични биографични филми "Чопър" и "Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд", последният от които донесе на Пит награда за най-добър актьор във Венеция през 2007 г.
Дълго се чака за "Блондинка", за който се съобщава, че е бил завършен през 2019 г. и отложен на фона на противопоставянето между Доминик и Netflix заради голямата му продължителност и травмиращите сцени.
Запитан за акцента на своята звезда, Доминик заяви пред „Лос Анджелис Таймс“: "Имах притеснения, докато не я видях да играе, след което забравих за какво трябваше да се притеснявам."
Родена в Куба през 1988 г., Армас пристига в Съединените щати на 20 години, без да знае и дума английски, за да се превърне в една от най-търсените актриси в Холивуд. Отличителният ѝ външен вид и ролята ѝ на „ритаща задници“ във филма за Джеймс Бонд "Смъртта може да почака" и блокбъстъра на Netflix "Сивият човек" я превърнаха в главно лице на първите страници на вестниците. Но "Блондинка" изпитва истинските ѝ актьорски умения.
Адаптиран по полуизмислената биография на Джойс Карол Оутс, филмът навлиза дълбоко в детските травми, сексуалните посегателства и експлоатацията, които стоят зад съблазнителния, сексуализиран образ на иконата.
"Аз съм кубинска актриса. В кой свят бих могла да си представя, че това ще се случи? Никога", казва Армас пред "Лос Анджелис Таймс" за ролята.
Армас не е била първия избор, като при излизането на трейлъра това лято в интернет се появиха оплаквания от лекия ѝ кубински акцент.
Изследователите на Монро обаче адмирират изпълнението ѝ, като заявяват, че Армас "улавя блясъка, човечността и уязвимостта на Мерилин".
Армас прекарва девет месеца с вокален педагог, опитвайки се да постигне уникалната интонация на емблематичната актриса.
Брад Пит, който е продуцент на филма, споделя пред „Entertainment Tonight“: "Работата по филма продължи 10 години. Едва когато открихме Ана, успяхме да го завършим. Тя е феноменална в него. Това е трудна роля."
Армас прекарва детството и юношеството си в Куба. На 14 г. постъпва в театрално училище, две години по-късно се снима в първия си филм, а на 18 г. заминава да прави кариера в Мадрид, където бързо получава престижна роля в телевизионното предаване "El Internado". Когато през 2006 г. се решава да замине за Холивуд, ѝ трябват четири месеца интензивни езикови курсове, за да усвои английския език. След поредица от второстепенни роли, големият ѝ пробив идва с роля в научно-фантастичното продължение "Блейд Рънър 2049" от 2017 г., заедно с Райън Гослинг.
Но това, което я издига до статута на А-листата и ѝ носи номинация за "Златен глобус", е изпълнението ѝ в загадъчния филм за убийство "Вади ножовете“ с Даниел Крейг. Това води и до кратката ѝ, но крадяща публиката роля в "Смъртта може да почака".
Краткотрайната ѝ връзка с Бен Афлек - неин колега в еротичния трилър "Дълбока вода" - също гарантира много внимание от страна на таблоидите.
Но "Блондинка" е друго измерение на средство за създаване на звезди. Режисьорът му, австралиецът Андрю Доминик, е известен с бруталните, но поетични биографични филми "Чопър" и "Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд", последният от които донесе на Пит награда за най-добър актьор във Венеция през 2007 г.
Дълго се чака за "Блондинка", за който се съобщава, че е бил завършен през 2019 г. и отложен на фона на противопоставянето между Доминик и Netflix заради голямата му продължителност и травмиращите сцени.
Запитан за акцента на своята звезда, Доминик заяви пред „Лос Анджелис Таймс“: "Имах притеснения, докато не я видях да играе, след което забравих за какво трябваше да се притеснявам."
