Външната политика на Гордън Браун все още е загадка
Външната политика на Гордън Браун все още е загадка / netinfo

"Не мога да предскажа действията на Гордън Браун. Това е ребус, обвит в мистерия, загадка". Поднасям извиненията си на Чърчил, чиито коментари за Русия важат и за външната политика на новия британски премиер.

Все пак, има някои неща, които са ни известни. Знаем, че премиерът назначи на високи постове няколко души, които, що се отнася до външната политика, не споделят възгледите на Блеър, и накара Вашингтон да настръхне, както и много британци, които не искат да виждат как Гордън Браун се присъединява към усилията на Дейвид Камерън и Уилям Хейг да разрушат специалната връзка със САЩ.

Първа награда за всяване на ужас печели Марк Мълок Браун, човекът, специализирал се в нападки срещу САЩ по време на службата си в ООН, човекът, който защити Кофи Анан, когато в своето разследване на програмата "Петрол срещу храни" Пол Волкър откри случаи на корупция. Премиерът го възнаграждава с титлата пер и го прави министър съветник за Африка, Азия и ООН.

Обиграните политици във Вашингтон знаят, че Браун трябва да се разграничи малко от администрацията на Буш, за да задоволи общественото мнение. Но като покани Мълок Браун да влезе в това "правителство, което използва всички таланти", Браун малко прекали.

Следва Джон Денам, който напусна кабинета заради съпротивата си срещу войната в Ирак. Той със сигурност ще се присъедини към Мълок Браун в оказването на натиск върху премиера за изтегляне от Ирак - и то незабавно.

Новият външен министър Дейвид Милибанд има свои собствени резерви към това, което прави коалицията в постсаддамов Ирак и се противопостави на израелския отговор на Ливан като "несъразмерен". Той обаче не споделя интуитивния антиамериканизъм, ширещ се в партията му, и ясно показа, че Великобритания възнамерява да заеме твърда позиция спрямо Иран: Милибанд не желае да изключи възможността от военни действия, ако моллите упорстват да се сдобият с ядрено оръжие. Никакво раздалечаване от САЩ и американския президент по този въпрос.

Това е, което знаем за назначенията на британския премиер в сферата на външната политика. В следващите редове ще направя няколко основаващи се на фактите предположения за това в каква светлина вижда премиерът вариантите си за избор. Бидейки член на кабинета, Денам ще трябва да се придържа към решенията на

Гордън Браун, а и без това няма влияние във външната политика в качеството си на министър на иновациите, университетите и професионалното обучение.

Това обаче не важи за бъдещия член на Камарата на лордовете Мълок Браун. Ако премиерът знаеше каква реакция ще предизвика назначението му, почти сигурно е, че нямаше да постъпи по този начин. Но, след като се върза с него като министър за Африка, Азия и ООН, премиерът вероятно е възложил на опитната и надеждна Шрити Вадера, която също ще стане член на Камарата на лордовете и ще отговаря за икономическото развитие, да държи под око Мълок Браун. Това ще е трудно, защото последният изобщо не демонстрираше лоялност към Тони Блеър, докато беше в ООН, и сега ще използва поста си, за да се среща с представители на други правителства и да обсъжда каквото си иска.

Тези назначения обаче съвсем не са достатъчни, за да разгадаем загадката, свързана с външната политика на Гордън Браун. Допълнителна светлина хвърлят някои убеждения на премиера, които бих казал, че са ясни. Той смята, че специалните отношения със САЩ са били от полза за Великобритания и това положение ще се запази и в бъдеще. Премиерът ще изпълни поетите от Великобритания ангажименти, свързани с Ирак, ще продължи да дава войници и за борбата срещу талибаните. Той ще продължи борбата срещу мюсюлманските екстремисти и войната срещу тероризма, въпреки че не е ясно дали тези термини са му по вкуса.

Браун се разгневи миналата седмица, когато във Великобритания, САЩ и по света плъзна слух, че е забранил на колегите си да използват термина "мюсюлмански" и фразата "война срещу тероризма". Разбрах, че ядосаният премиер е нарекъл този слух "пълни глупости" и дори е подхвърлил, че това е "долен" опит от страна на торите да подкопаят отношенията му с американската администрация.

Как обаче да си обясним изказванията пред вестник "Сънди телеграф" на назначения от него "върховен шеф" по въпросите на сигурността, адмирал Алън Уест, който също ще стане член на Камарата на лордовете. Та той заяви: "Мразя израза "война срещу тероризма". Мисля, че дойде от САЩ. Не ми харесва и че говорим за "мюсюлманското общество". Ние водим борба срещу шепа отчаяни хора - намиращи се предимно в чужбина". Обърнете внимание на това "предимно", което оставя широко поле за опасения, свързани с мюсюлмански терористи, живеещи във Великобритания.

Премиерът е също така много ядосан и на критиците, които поставят под съмнение готовността му да работи за добри отношения с Америка, и ако ми позволите да използвам този израз - да води война срещу тероризма. Това обаче е по-скоро израз на гнева му срещу инакомислещите в партията, отколкото на определен възглед. Във всеки случай Браун твърди, че негова е заслугата за съществено отстъпване на контрол върху британската външна политика на новия външен министър на ЕС - ход, който ще направи собствените му външнополитически възгледи много по-маловажни на световната сцена.

От друга страна, има огромна пропаст между реторика и политика. Браун иска да се бори срещу тероризма и причините за тероризма. Не може обаче да го прави успешно, ако няма възможност да депортира изпълнените с омраза екстремисти, които са били така добре дошли във Великобритания - а не може да го направи, ако не отмени Закона за правата на човека. А не е готов да го стори.

Що се отнася до причините за тероризма, премиерът вярва, че икономическото развитие ще се окаже привлекателна алтернатива на желанието за извършване на самоубийствени атентати. Той се придържа към този възглед, въпреки факта, че извършителите на атентатите от 11 септември 2001 г. бяха предимно богати саудитци и че лекарите, за които се предполага, че са замесени в неуспешните атентати в Лондон и Глазгоу, едва ли са бедни. Не взема предвид и това, че когато в Ивицата Газа имаше възможност за икономическо развитие, Хамас разглоби доходоносните оранжерии и ги продаде за вторични суровини. Но още е рано да говори. За щастие, би трябвало да успеем да разплетем ребуса и да разгадаем тайната на загадката, която представлява новият премиер, преди да бъдем призовани пред урните, за да дадем оценка на външната му политика. (БТА)

Коментар