Жителите на Мариупол копаят окопи от страх, че ще пристигнат опълченците от Донецк, информират медиите в региона. Украинската армия укрепва подстъпите към града. "Донецките сили си проправят път към Крим - по азовското крайбрежие, през Запорожка и Херсонска област. Това е най-прекият сухопътен маршрут към полуострова", обясниха местни хора за "Независимая газета".
* * *
Според Валентин Бадрак, директор на украинския Център за изследвания на армията, конверсията и разоръжаването, Русия разширява зоната на действията си в Югоизточна Украйна, поставяйки си поне три оперативно-стратегически цели. "Първата е да прокара по суша път към Крим (през територията на Луганска и на Донецка област, после през Запорожка и Херсонска), за да подсигури до зимата полуострова с доставки на горива, вода и храни. Втората - да повлияе на изборите за Върховна Рада, като съдейства в парламента да влязат сили, на които Русия би могла да заложи. Накрая - третата, стратегическа цел: постепенно, стъпка по стъпка, да води Запада към мисълта, че територията на Украйна е зона на руските интереси, където Кремъл смята да прави собствена политика и занапред".
Щом признава официално Крим за своя, но временно окупирана територия, Украйна няма да му отреже снабдяването с енергийни ресурси, вода и провизии - "дори да ореже доставките, няма да ги спре", смята военният експерт.
Забулени под хуманитарно прикритие, плановете за изграждане на Новорусия се посрещат вече по-меко от Запада. "Всичко става постъпателно: отначало в Русия казваха, че хората в Донбас се вдигат на въстание, после признаха, че в региона има руски доброволци, а след това - че в бойните действия участват руски военни "в оставка или в отпуск". Сега навярно ще бъдат вкарани военни формирования под претекст, че са миротворци - преди две седмици ген.-майор Александър Вязников, зам.-командващ Въздушнодесантните войски по миротворческите операции и Колективните сили за оперативно реагиране към Организацията на договора за колективна сигурност, съобщи, че са формирани миротворчески сили, включващи 5000 десантчици", каза Бадрак.
По думите му, при всеки нов етап от дейността на Русия в Украйна Западът реагира с емоционални пориви, които не приключват с решения реално да подпомогне Киев. "Фактически Владимир Путин натрапва на западната общност виждането си как да бъде преправен световният ред. САЩ, Германия, Франция се възмущават, но не предприемат нищо. И продължават сътрудничеството с Русия в сферите, където им е изгодно - санкциите им остават главно на хартия", посочи експертът. Шефът на Института за украинска политика Костянтин Бондаренко смята, че днешната ситуация няма връзка с Крим. "Засилва се натискът по Запорожкото и Днепропетровското направление - там се събират главните сили за антитерористичната операция на изток". Според Бондаренко "се създават условия, които Москва да използва, за да принуди Киев да преговаря". "В преговорите може да бъдат поставени две условия: Украйна да запази своя извънблоков статут, тоест да не влиза в НАТО - и федерализация на страната", каза експертът. Владимир Путин заяви вчера, че украинските власти трябва да започнат преговори, засягащи държавността на Югоизточна Украйна.
Тези дни украинският премиер Арсений Яценюк заяви, че Украйна трябва да се откаже от извънблоковия статут, и предложи въпросът да бъде решен от Върховната Рада. Макар и разпуснат предизборно, парламентът има право да се събере и да постави въпроса на гласуване, съобщи Бондаренко. Но отбеляза, че Украйна няма перспективи за членство - поне за момента: "Решенията в НАТО се вземат с консенсус, а се знае, че Германия не го смята за целесъобразно, при все че според САЩ е необходимо Украйна да получи шанс". А има и технически причини нещата да се проточат. На 4 и 5 септември предстои среща на върха на НАТО в Уелс - това е според Бондаренко поводът да се изостри положението в Източна Украйна. "Страните искат да фиксират статуквото преди форума на НАТО. И устремът на донецките сили към Мариупол, и изявлението на Яценюк са ориентирани точно към това събитие", твърди експертът.
Ето и коментара на руския военен аналитик Виктор Литовкин, полковник в оставка: "С настъплението срещу частите от украинската армия в Мариупол опълченците си поставят поне две основни задачи. Да отклонят от Донецк и Луганск значителен дял от въоръжените сили на страната, улеснявайки опълченските отряди в стремежа им да отдалечат украинската артилерия и системите за залпов огън най-малко на 20-25 км от крайните градски квартали, за да им отнемат възможността да обстрелват мирните жители и да разрушават жизненоважни обекти - водоразпределителни кули, газо- и електроразпределителни станции, канализационни системи . . . А от друга страна, да лишат киевските власти и собствениците на мариуполското пристанище от излаз на Азовско море, да ограничат редовните доставки на товари, крайно необходими на страната и войската й".
"Колкото до желанието на Украйна да стане "специален съюзник на САЩ извън НАТО", този статут не обещава на Киев никакви сериозни изгоди освен моралните. Такъв статут вече имат Австралия, Аржентина, Бахрейн, Египет, Израел, Йордания, Кувейт, Мароко, Нова Зеландия, Пакистан, Тайланд, Южна Корея, Филипините, Япония и Афганистан. Той обаче не дава предимства в покупките на американски оръжия, а главно възможност за участие в командно-щабни тренировки и тактически учения, провеждани от Пентагона. И естествено да набавя свои войници за експедиционните операции на американската армия", коментира експертът.
Според него този статут не би доближил Украйна и до членство в НАТО. "Сред най-сериозните изисквания за страните кандидатки е да нямат териториални спорове със съседните държави. Руският Крим може да стане бариера, препречваща този път. Освен това е необходима военна реформа и други мерки, за да отговаря Украйна на стандартите на Северноатлантическия алианс. При оскъдните финанси на Киев това на практика не може да стане за година-две. Има и друг важен аспект. За приемане в НАТО е необходим консенсус по въпроса между всичките 28 членки на пакта. А далеч не всички държави от блока искат да видят в редиците си Украйна, да споделят така противоречивата й политика и да отговарят за нея", отбеляза Виктор Литовкин.
Източник: БТА
