Човекът, номиниран за следващ премиер на Италия, си спечели прякора Супер Марио в кулоарите на Европейската комисия, защото съумя да спре корпоративни гиганти като Джак Уелч и Бил Гейтс в опитите им да монополизират пазара. Открояващ се с елегантната си осанка и добрите си маниери, Марио Монти демонстрира характер като преговарящ, който отстоява твърдо позициите си. Той блокира сливането на Дженерал електрик и Ханиуел и наложи глоба от 500 милиона долара на Майкрософт заради злоупотреба с господстващата му позиция на пазара.
"Монти действа предпазливо, изказва се нюансирано. Но действа", подчертава Карло Гуарниери, политолог от университета в Болоня. Водещият икономист Монти е един от най-уважаваните хора в страната си и един от италианците, които будят най-голямо възхищение в Европа. Но това не е гаранция, че ще успее в херкулесовската задача, с която предстои да се захване. Той трябва да създаде достатъчно голямо мнозинство, за да прокара мъчителните структурни реформи в раздробения италиански парламент и да не допусне Италия да бъде завлечена в бързо разрастващата се дългова криза.
Но Монти има някои безспорни предимства. Той е част от италианската финансова система. Има силни връзки с европейските институции и правителства и се ползва с ясно изразената подкрепа на президента Джорджо Наполитано, който вчера му възложи да състави новото правителство. Сдържаният Монти е пълна противоположност на безочливия Берлускони, който подаде оставка в събота. Монти е и фаворитът на финансовите пазари, които отслабиха натиска върху лихвите по италианските заеми след съобщението за номинацията му за премиер.
Монти е на 68 години и има вид на строг и сериозен човек. Тези, които го познават, казват, че се отличава с остър ум. Монти говори няколко езика и има добри връзки с европейските столици. Сега ръководи престижния милански университет Бокони, а от десет години е в Европейската комисия. Почти половината от това време беше еврокомисар за конкуренцията. Монти е един от основателите на базирания в Брюксел мозъчен тръст "Брюгел", който се занимава с изследвания и дава политически препоръки. Монти участва активно в европейските дебати за общата валута и за ролята на европейските институции. В нощта, когато Наполитано го направи пожизнен сенатор, Монти участваше в работата на експерна група, обсъждаща в Берлин бъдещето на еврото.
"Един човек в самолета от Милано тази сутрин ме попита: "Господин Монти, сигурен ли сте, че не сте сбъркали самолета?", пошегува се той.
Няма съмнение че Монти е част от политическия елит и че се движи във висшите кръгове на европейските законодатели и политици. Но Монти не създава впечатление, че е загубил връзка с обикновените италианци. Телевизионни кадри показват как си налива бензин в колата - в рязък контраст с мънкащите отговори на депутати, запитани неотдавна от италианско сатирично шоу какви са цените на горивата. За Италия, където процъфтяват привилегиите, кадрите с Монти на бензиностанцията означават много повече от това, че един влиятелен човек върши обикновени неща. Те показват, че Монти е влиятелен мъж, който не търси привилегии - нещо, което той се зарече да изкорени.
"Чрез въвеждане на повече конкуренция ще направим така, че по-важни да са качествата, а не толкова шуробаджанащината, клиентелизмът, корупцията и всичко останало", заяви Монти в Берлин миналата седмица. Марио Монти е роден в град Варезе, северно от Милано. Син е на банков мениджър. Като тийнейджър посещава с баща си САЩ и СССР в разгара на Студената война и успява да си състави лично мнение за двата гиганта. Монти завършва икономика и мениджмънт в университета Бокони. По-късно учи в Йейл и няколко години преподава икономика в различни италиански университети. Монти е всепризнат радетел за свободен пазар и ограничени правителствени разходи. Той изигра важна роля в определянето на европейските и международните антитръстови стандарти.
"Хората са ме наричали най-германския сред италианските икономисти, което аз винаги съм приемал като комплимент, макар рядко е било казвано като комплимент", заяви Монти на експертната среща за еврокризата, организира в Берлин от Симпозиума Дарендорф. Монти нарече германската култура на икономическа стабилност един от най-добрите износни продукти на Германия - гледна точка, която със сигурност ще помогне на отношенията на Рим с могъщия Берлин в момент, когато Монти ще се опита да намали огромния италиански държавен дълг и да даде импулс на изпадналата в застой италианска икономика. В същото време негови сътрудници казват, че той е способен да се противопостави на европейските институции - нещо, което Берлускони не успя да направи.
Монти знае много добре какви предубеждения имат европейците към италианците. В последните години тези предубеждения само се влошиха заради секс скандалите около Берлускони, многото съдебни процеси срещу него във връзка с бизнес делата му и публичните му гафове, които понякога бяха за сметка на други лидери. Въпреки че е добре познат сред десницата, контрастът на Монти с Берлускони ще изиграе положителна роля в Европа. Германската телевизия Цет Де Еф миналата седмица описа Монти като сдържан финансов експерт, самата противоположност на Берлускони. "Мисля, че на Марио се гледа като на свеж полъх и това незабавно ще породи положителни чувства сред по-важните европейски лидери", заяви бившият посланик на САЩ в Италия Роналд Сполджи в кулоарите на конференция в университета Станфорд.
Съгражданинът и приятел на Монти Джорджо Армани смята, че "той е физически съвършен като премиер" и хвали "интелектуалната му елегантност".
Монти постигна труден подвиг в поляризирана Италия - да бъде уважаван и от левицата, и от десницата. Малцина можеха да получат подкрепа едновременно от Берлускони и от неговия най-голям политически противник Романо Проди, но Монти постигна точно това. Правителството на Берлускони го номинира за комисар в ЕК през 1994 г. После Проди по времето, когато беше председател на еврокомисията, назначи през 1999 г. Монти за еврокомисар за конкуренцията.
Миналата седмица Берлускони поздрави Монти за назначението му за пожизнен сенатор, като призна неговите изключителни постижения в областта на науката и обществото. Едва през последните месеци Монти започна открито да казва в коментарите, които пише от 1978 г. за ежедневника "Кориере дела сера", че е време Берлускони да се оттегли. Неговата политическа необвързаност му спечели доверието на различни кръгове, но това може да се окаже и негов минус, когато оглави правителство от технократи.
"В някои среди се изразяват опасения дали беше добро решение да се състави правителство, което да не отразява политиката на никоя от италианските партии. В Италия хората имат нужда от политика", заяви Томас Клау от базирания в Париж Европейски съвет за международни отношения. "Но като оставим това възражение настрана, мисля, че понастоящем няма друга фигура в Италия, която да се радва на толкова голямо уважение от всички политически сили като Марио Монти", допълва експертът.
Монти вече посочи каква ще е стратегията му за управление на политически разделената Италия в коментар за "Кориере дела сера", припомня Франческо Джаваци, икономист и преподавател в Бокони. Признавайки, че структурните реформи ще бъдат непопулярни сред широки слоеве на населението, Монти възприе философията да разпредели болката равномерно: да направи реформи, които балансирано да засегнат гласоподавателите и на левицата, и на десницата."В крайна сметка стигаме там, откъдето сме тръгнали. Това е философията на Монти, за да се избегне блокиране на процеса на реформи", казва Джаваци.
"Човек може да възрази, че тази теория много трудно ще може да се приложи на практика. Но мисля, че силната страна на правителството на Монти ще е, че то ще има много ясна идея какво да прави", допълва специалистът. (БТА)
