Тя е етиопка и е на 23 години. Работи като домашна прислужница в Дубай. Заминала за емирството, водена от надеждата за по-добър живот. Но тамошните й господари буквално я поробили. Като нея има много.
От десет месеца насам 23-годишната Алмаз работи като домашна прислужница в Дубай. Когато получила мястото, много се зарадвала, защото обещаните 130 евро месечно надхвърляли десеторно сумата, която припечелвала в родината си. Алмаз подписва двугодишен договор и заминава, игнорирайки слуховете за лошите условия на живот и експлоатацията в дубайските семейства.
Нечовешко
Действителността се оказва по-лоша и от най-мрачните й предположения: ежедневието й е изпълнено с насилие, сексуални издевателства и нечовешка експлоатация. Алмаз е принудена да работи по 20 часа на ден. А в дните, в които нейните работодатели нямат достатъчно задачи за нея, я изпращат при роднини, за да върши безплатно и тамошната домакинска работа. Алмаз съжалява, че е напуснала Етиопия, но не може да се върне в родината си: още при пристигането й в Дубай новите й господари прибрали задграничния й паспорт.
Такава е съдбата на стотици хиляди млади жени в Близкия Изток. Само в Ливан, чието население наброява едва 4 милиона души, работят поне 200 000 чуждестранни домашни помощници. За Саудитска Арабия се предполага, че броят им е значително по-висок. В някои страни от региона - например в Йордания и Ливан, има закони, които закрилят правата на чуждестранните прислужници, но в реалния живот тези закони нямат почти никаква стойност.
Хора без права
Нещо повече: дори посолствата на страните, чиито граждани са обект на експлоатация, не винаги се интересуват от съдбата на своите сънародници. Посолството на Етиопия в Саудитска Арабия например изобщо не реагира на подобни сигнали. Едно от малкото изключения са Филипините. Посолствата на тази държава поддържат специални горещи телефонни линии, на които жените могат да се обаждат и да търсят подкрепа. В случай на нужда им се предоставя и подслон.
Алмаз не може да се оплаче на никого, освен на една своя приятелка, която също е етиопка и има сходна съдба. Единственото, което й остава, е да стиска зъби, докато изтече договорът й. Алмаз се надява, че тогава ще й върнат паспорта и тя най-сетне ще може да се прибере в родината си.
