Що е джихад? Термините още затрудняват борбата с тероризма
Що е джихад? Термините още затрудняват борбата с тероризма / снимкa: БГНЕС
Само няколко дни след атаките от 11 септември 2001 г. президентът Джордж Буш заговори за "кръстоносен поход" срещу тероризма - фраза, която мюсюлманите асоциират с варварските набези на средновековните християни срещу исляма. Буш отдавна спря да използва тази фраза, но самият подбор на изрази в неговата "война срещу терора", формулировка, която сама по себе си е силно противоречива, все още е толкова горещ и спорен проблем, колкото е бил винаги. На голяма конференция за тероризма в Брюксел миналата седмица например, дебатът около това как да бъде спряна Ал Кайда беше белязан от редица спорове около термините "джихад" и "джихадист". Често използвана от самата Ал Кайда, както и от специалистите по борба с тероризма и от медиите със значение на "свещена война" срещу Запада, за повечето мюсюлмани думата "джихад" означава духовна борба."Можеш да се бориш за премахване на бедността, можеш да се бориш за образование, можеш да се бориш за нещо много позитивно в живота", казва генерал Ехсан Ул Хак, бивш председател на пакистанския генерален щаб. "Да наречеш днешните джихадисти терористи е белег или за неразбиране на исляма, или за преднамерена спекулация, което също би било жалко", добавя той.

"Това донякъде можеше да бъде оправдано с травмата след 11 септември, но не мисля, че вече е уместно да се правят подобни сравнения. "Шейх Мохамед Мохамед Али, иракски учен, посочи пред участниците на годишната конференция на Института за проучвания и анализи Изток-Запад: "Джихад е борбата срещу всяко зло, криещо се в нашите души. В исляма няма такова нещо като терористичен джихад."От друга страна, Насра Хасан, мюсюлманка от Пакистан, която оглавява информационната служба на ООН във Виена, говори свободно за "джихадистки" групи, а руският отговарящ за борбата с тероризма Анатолий Сафонов обяснява, че трябва да се води борба с два вида джихад - "джихад на меча и джихад на перото". Тези различия отразяват сериозната липса на консенсус по въпроса как да се определи идеологията на Ал Кайда, която призовава мюсюлманската религия да оправдае масови убийства като атаките на 11 септември, отнели живота на близо 3000 души.

"Ислямски фашисти" Много мюсюлмани се чувстват обидени от фрази като "ислямски тероризъм" и особено от изказването на Буш през 2006 г. по повод на осуетения заговор за взривяване на трансатлантически самолети, когато той използва фразата "ислямски фашисти". От друга страна, някои спорят, че тези термини оправдано се отнасят до религиозно мотивирани бунтовници. Те смятат, че прибягването до евфемизми като форма на политическа коректност, прикрива реалния проблем и освобождава мюсюлманите от отговорността да изкоренят опасните радикали, експлоатиращи тяхната религия. Официалните лица стават все по-чувствителни по въпроса за езика. Във Великобритания министрите от правителството предпочитат да говорят за "насилствен екстремизъм", а службите за сигурност използват неутралния термин "международен тероризъм", когато описват дейността на Ал Кайда.

Рафаел Пърл, ръководител на звеното за борба с тероризма към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, смята, че неспособността да се съгласува обща терминология след атаките от 11 септември е довела до "сериозни грешки от наша страна". "Едно от първите неща, които трябваше да направим, беше да уточним терминологията си и да се придържаме към нея", заяви той пред Ройтерс. "Използването на погрешни термини може да бъде основен фактор, допринасящ за процеса на радикализация." Определено най-трудното лингвистично предизвикателство е да се постигне съгласие за определението на термина тероризъм - препятствие, което попречи на ООН да приеме глобална конвенция срещу него. "Време е светът да координира действията си", казва Гийс де Врийс, бивш координатор на Европейския съюз по борбата с тероризма. "Време е веднъж завинаги да изкореним лицемерното мислене, че избиването на мъже, жени и деца може да бъде приемливо, ако се извършва в името на борбата за освобождение. Убийството на мъже, жени и деца е недопустимо. Никой няма право да убива мирни граждани, това е основно правило на хуманизма, което обвързва всички нас, въпреки религиозното и националното разделение". /БТА/

Коментар