Тръгнахме, защото бомбите разрушиха къщата ни, в Сирия е страшно и невъзможно да се живее. Искаме да заминем в Германия, имаме близки там. Това разказа 14-годишната Айше, която вчера е пристигнала от Истанбул в Одрин и е сред около 400 бежанци, струпали се в парка зад старинния хотел „Кервансарай" в градския център.
Нейната връстничка Сидра призна, че още не знае кой е виновен за това от Сирия да тръгнат толкова много невинни хора. „Башар Асад трябва да е, друг няма. Къщата ни в Шам е в развалини заради него. Баща ми е в Германия и искаме непременно да се съберем, цяла година не сме се виждали. Постарах се да науча малко турск език, от година съм в Одрин, живеем на квартира в един от кварталите. Аз искам да ходя на училище, а тук това е невъзможно. Като се съберем при татко, ще уча и ще бъде прекрасно, защото в Германия всичко е много хубаво. Длъжни сме да стигнем до него. Децата на Сирия искат свобода и спокойствие, ние също сме хора, а вижте децата тук - и най-малките не се усмихват. В моя град ние бяхме много добре финансово, минавахме за богато семейство, татко беше военен, но се махна заради войната. Сега сме в капан, нямаме никакви права", каза Сидра.
Мъж от Ирак, който не разбра въпроса за имената му: „Съпругата ми е българка от Варна, прибра се преди 4 месеца, аз искам да се съберем и заедно да заминем, но засега е невъзможно. Преди 15 дни преминах незаконно границата при Резово, българските полицаи ме пребиха, удряха ме с палка по гърба и по главата, отнеха ми всички пари и телефона. Защо ме биха, не зная, ние не искаме да оставаме в България, тръгнали сме към Западна Европа и за мен няма никакво значение къде точно ще се установя, но не и тук, нито в Гърция. Идвам от Мосул, Ирак, загинаха всичките ми близки, родителите ми, къщата ни е изравнена със земята. В България няма работа, в никакъв случай не искаме да оставаме там, но и в Турция не трябва, защото вече има 2 милиона бежанци и за нас няма място. Дори и да не се отвори гръцката граница, аз ще тръгна по всевъзможни пътища, но ще стигна до Европа - по суша, по море, има прекалено много каналджии в Турция. Благодарни сме на турската държава, че се грижи за нас. Всички сме хора и няма разлика между християни, мюсюлмани, католици, юдеи", споделя той.
„Имаме нужда светът да ни помогне. Ние сме сирийци от Кобане. Къщата ми е разрушена. Жена ми се нуждае от медицинска помощ. Ние се нуждаем от нов живот, от ново бъдеще". Това каза сирийски мигрант, който е преподавал английски език в родния си град. През последните месеци Кобане се превърна в арена на кръвопролитни сблъсъци между местното население, по-голямата част кюрди, с бойците на терористичната организация „Ислямска държава".
Мъжът се оплаква, че навсякъде е бил жестоко експлоатиран. „Работил съм по 16 часа на ден, всеки ден. Имаме нужда от бъдеще в друга страна, но ние се нуждаем от помощ. В Кобане няма електричество, няма вода, нямам къща. Мога да кажа, че целият сирийски народ се нуждае от помощ. Защото къщите на хората са разрушени. Няма живот. Никой не го усеща като живот", казва още той.
Над 1200 сирийски мигранти се намират в град Одрин и неговите околности. Голямото мнозинство от тях се надява Гърция да отвори границата си, за да могат да влязат на територията на ЕС.
Източник: БГНЕС
