Ще ви разкажа една приказка. Като във всяка приказка и тук има място за поуки. Тях ще оставя на вас, а сега напред към действието - такова, каквото се разказва от уста на уста.
Живели някога едни чиновници в един голям град - град, където имало много коли и много малко места за паркиране. Те работели в една любима на всички шофьори фирма, наречена "Големия паяк".
Работата за тях била песен, имали си паяци, които щъкали навред из града и къде со кротце, къде не толкова повличали в огромните си лапи беззащитните коли и ги отнасяли в бърлогата на Големия паяк.
Добре си работели чиновниците в Големия град, фирмата печелела здраво, колите ставали все повече, а местата за паркиране - все по-малко. По тази причина паяците също се размножавали и неуморно работели в името на добруването на Големия паяк.
Скоро обаче станало ясно, че колкото и паяци да имат, те нямало да насмогнат да вдигнат всичките беззащитни коли на клетите шофьори, дето си плащали данъците в Големия град и очаквали любезно отношение и умни решения на всички проблеми.
И седнали чиновниците да мислят.
Мислили дълго и много се напъвали, зер голяма задача трябвало да решат - как хем паяците да са сити, хем колите да са по-малко. Мислили, напъвали се и накрая взели, че измислили.
Приказката е поучителна именно с това, уважаеми читатели, че те наистина измислили, но не това, което вие май си мислите, че са измислили след дългото мислене.
Какво си помислихте? Че са решили да построят повече обществени паркинги в Големия град. Или, че са решили да искат данък от всяка чужда кола, влизаща в Големия град от другите градове, защото тези коли не плащали данъците си тук и по тази причина било справедливо да плащат, за да ползват улиците на Големия град. Да не би да си помислихте, че са решили да се допитат до шофьорите или да обявят конкурс за идеи как да се реши проблемът с многото коли? Нищо подобно.
След дългото мислене те измислили да повишат двойно цените и да увеличат времето за платеното паркиране. Елегантно, нали?
Тук приказката свършва. Защо ли? Защото ако беше истинска приказка, трябваше да има хепи енд. Като например, един такъв: организирали се шофьорите от Големия град и казали „не" на чиновническото безочие.
За съжаление краят бил друг. Шофьорите мърморили мърморили, ала накрая дошъл Големия паяк и ги излапал.
