При шаманите от Свещеното Байкалско море
При шаманите от Свещеното Байкалско море / Thinkstock/Getty Images

Ирина е на 70, живее в Сибир и е шаманка. Тя знае как да посреща боговете и да гони злите духове. Юрий Решето за една вълнуваща среща на брега на езерото Байкал - сборен пункт за шамани от цял свят.

Езерото Байкал е величествено - по всяко време на деня и на годината. Това е най-големият сладководен басейн в света, а и извор на неизчерпаеми истории и легенди. Една от тях ми разказва Ирина Танганова, 70-годишна жена с изразителни кафяви очи. Ирина е шаманка, както казва тя самата, и е от източносибирския индустриален град Иркутск. Дошла е край езерото в ранни зори.

"За нас, бурятите, това не е езеро, а море. Свещеното Байкалско море", казва Ирина и пояснява, че има дарбата да разговаря с духове - на бурятски, разбира се. Тази дарба притежавали и мнозина други от нейния народ. "Всички ние идваме край брега на Байкал, за да съберем сила, а и защото тук живеят нашите богове и духове", казва тя и ме пита дали имам желание да ги видя. "Иска ли питане?", отговарям аз и потегляме.

Конференцията на шаманите

Отправяме се към "Конференцията на шаманите" - така местните хора наричат сбирката, която се организира от 13 години насам край бреговете на Байкал. Към осем часа сутринта се появяват стотина мъже и жени на възраст между 30 и 70, почти всички от района на нос Бурхан - светилището на бурятите. Сред присъстващите има и няколко чужденци. Две австрийки веднага се набиват на очи - заради езика, но и заради външния им вид.

При шаманите от Свещеното Байкалско море
netinfo
Шаманизмът е нещо средно между религия, природознание и окултизъм. В околностите на Байкал той съществува от векове. Единствено по съветско време, когато бурятите, както и всички останали народи в Съветския съюз, е трябвало да наизустяват "основите на марксизма и ленинизма", да учат руски и да вярват единствено във водещата роля на партията, мнозина постепенно забравят своя език и религия. "Аз късно си върнах вярата - чак когато бях на 60", признава Ирина. "Майки ми не успя, защото живя само по съветско време и тогава това беше забранено. Но тя и затова умря толкова рано", казва убедително шаманката.

Намираме се на остров Олхон - най-големият в Байкалското езеро. Или по-точно: събрали сме се в бурятското село Хужир, в което живеят около 1500 души. В миналото хората са се изхранвали от риболова. Днес обаче старите рибарски лодки ръждясват край брега на езерото. Населението живее от туризма, а повечето гости на региона идват от Китай, нощуват в дървените къщички край езерото и после си заминават. Фактът, че в околността се организира истинска международна конференция на шаманите явно още не е достигнал до китайските туроператори. За щастие! Така бурятските духове ще си останат необезпокоявани.

При шаманите от Свещеното Байкалско море
netinfo
По обяд Ирина разпъва стара сгъваема масичка, сяда на пластмасовото столче до нея и започва да вади "жертвоприношенията" за боговете - първо млякото, после баланът (бисквити, бонбони и меденки), накрая и една свещ - всичко това носело щастие и благоденствие. Водката, естествено, също е на масата - и то непременно откъм онази страна, от която се очаква да пристигнат духовете. Има и няколко монети, както и цигари, в случай че на духа му се допуши.

И духовете идват...

По обяд изведнъж излиза силен вятър. Явно духовете оповестяват скорошната си поява. Шаманите бързат да обявят, че моментът е настъпил - под монотонния гръм на барабаните.

Те колят агне и варят курбан - за "боговете". С натопени в курбана брезови клонки по-късно се напръскват всички шамани и шаманки, които са седнали полуголи край огъня - така прогонвали злите духове. Ирина удря барабаните, изпаднала в транс, и пее колкото глас има - и така в продължение на пет часа, без да забелязва дъжда и студа. После започва да танцува около брезите, заедно с останалите шамани. Това явно е сцената по посрещането на духовете, които за непросветени хора като мен, за съжаление, остават невидими. Гледката обаче е крайно впечатляваща.

При шаманите от Свещеното Байкалско море
netinfo
Кулминационният момент настава, когато 70-годишната бивша учителка Ирина, чието лице днес е покрито с шаманска маска, внезапно приема в тялото си духа на своята баба и започва да кръжи наоколо с ръце вдигнати към небето и да пее с глас, който вероятно принадлежи на нейната родственица. Това е мигът, в който изпадналата в божествен транс Ирина е длъжна да покаже на какво е способна - да помогне на хората около нея да се отърсят от злите духове, да постигнат изцеление от лоши болести.

След края на церемонията брезовите клонки се изгарят, а аз научавам, че пепелта от тях трябва да се събере, защото носела здраве и щастие. Така правя и аз и благодаря на Ирина, която междувременно е излязла от транса си, за хубавата история. Една от многото от езерото Байкал.