Дали ако Барак Обама спечели изборите през ноември и стане първият чернокож президент в историята на САЩ, по-старото поколение лидери на движението за граждански права ще изпадне от бизнеса? На пръв поглед такова нещо би могло да се очаква, като се има предвид, че приобщаването към политиката бе жизненоважна цел на движенията за граждански права в течение на половин век, във време, когато милиони черни американци от Юга нямаха право да гласуват. Чернокожите лидери обаче твърдят, че проблеми като дискриминацията, полицейската бруталност и пристрастността на съдебната система все още са широко разпространени и те ще продължават да се борят срещу тях.
Освен това много афроамериканци са все така на опашката по социални стандарти на населението като здравеопазване, образование, доходи и трудова заетост, и протестите остават ефективен начин за постигане на промяна, както бе в апогея на борбата за граждански права, казват те. Чернокожите са 12 процента от населението, но 44 на сто от затворниците в САЩ са тъмнокожи и броят им е нараснал четирикратно от 1980 г. насам, сочи статистиката. Доходът на средното американско чернокожо семейство е равен на 58 на сто от този на средностатистическо бяло семейство, показва проучване от 2007 г. Въпросът за различната роля, която играят кандидат-президентът на демократите Обама и водачите на движенията за граждански права стана обект на внимание след коментари на черния ветеран в предизборните кампании Джеси Джексън за Обама. 
Шейсет и шест годишният Джексън заяви, че Обама говори снизходително за тъмнокожите и каза, че искал "да му отреже топките". Той бързо се извини за грубата забележка, записана в телевизионно студио без негово знание. С тези думи той реагира на реч, в която Обама заяви, че плановете на правителството да подобри живота на чернокожите деца ще имат значение само ако родителите афроамериканци поемат по-голяма лична отговорност за отглеждане на децата си. Анализатори предположиха, че Джексън, който се бе кандидатирал за президент през 1984 и 1988 г., ревнува от по-младия Обама и вижда как властта му се изплъзва. Джексън подкрепя кампанията на Обама и казва, че кандидатирането на сенатора от Илинойс за Белия дом стана възможно благодарение на десетилетните борби за граждански права, водещи началото си от решение на Върховния съд от 1954 г.
"Нужни бяха 54 години тежка работа, за да стане това възможно, то е последната отсечка от маратона", каза в интервю Джексън. "Това е изява на новата и по-зряла Америка". Обама е най-пресният пример за раздвоение сред чернокожите политически лидери - протестиращи и избрани или назначени чернокожи висши служители използват различен подход за постигане на една и съща цел, отбелязва Ал Шарптън, защитник на гражданските права от Ню Йорк. Най-известните прецеденти са от 60-те години, когато Търгуд Маршал - първият чернокож председател на Върховния съд - и конгресменът Адам Клейтън Пауъл подпомогнаха целите на Мартин Лутър Кинг и движенето за граждански права, допълва той. "Във всяко поколение има хора, които се борят отвън за правата на онези отвътре, така че комбинацията помага на хората", казва в интервю 53-годишният Шарптън.
"Възходът на Обама подпомага целите на гражданските права на нашето поколение", изтъква Шарптън, чиято програма, излъчвана по няколко национални радиа, засили влиянието му сред афроамериканците. Въпросите, засягащи чернокожите, се предават от поколение на поколение. Шарптън смята, че има повече общо с Обама и други избрани чернокожи политици като губернаторите на Масачузетс Девал Патрик, и Ню Йорк - Дейвид Патерсън, тъй като всички те са на приблизително еднаква възраст. Корените на по-възрастни водачи на движенията за граждански права като Джексън са в Юга, но новото поколение е по-наясно с проблеми като корпоративната дискриминация, казва той.
Някои тъмнокожи американци казват, че ще има поле за протести, дори ако Обама е президент. Те цитират митинга, състоял се миналия септември в Джена, Луизиана, като доказателство, че младите хора не са загубили желание да протестират. Десетки хиляди хора дойдоха на митинга в подкрепа на шестима чернокожи младежи, обвинени, че пребили свой бял съученик. "Движението не е унищожено (заради Обама)", казва завършилата неотдавна университета Емъри в Атланта Кармела Сийз."Необходими са още промени в полза на черната общност", добавя тя. /БТА/
Шейсет и шест годишният Джексън заяви, че Обама говори снизходително за тъмнокожите и каза, че искал "да му отреже топките". Той бързо се извини за грубата забележка, записана в телевизионно студио без негово знание. С тези думи той реагира на реч, в която Обама заяви, че плановете на правителството да подобри живота на чернокожите деца ще имат значение само ако родителите афроамериканци поемат по-голяма лична отговорност за отглеждане на децата си. Анализатори предположиха, че Джексън, който се бе кандидатирал за президент през 1984 и 1988 г., ревнува от по-младия Обама и вижда как властта му се изплъзва. Джексън подкрепя кампанията на Обама и казва, че кандидатирането на сенатора от Илинойс за Белия дом стана възможно благодарение на десетилетните борби за граждански права, водещи началото си от решение на Върховния съд от 1954 г.
"Нужни бяха 54 години тежка работа, за да стане това възможно, то е последната отсечка от маратона", каза в интервю Джексън. "Това е изява на новата и по-зряла Америка". Обама е най-пресният пример за раздвоение сред чернокожите политически лидери - протестиращи и избрани или назначени чернокожи висши служители използват различен подход за постигане на една и съща цел, отбелязва Ал Шарптън, защитник на гражданските права от Ню Йорк. Най-известните прецеденти са от 60-те години, когато Търгуд Маршал - първият чернокож председател на Върховния съд - и конгресменът Адам Клейтън Пауъл подпомогнаха целите на Мартин Лутър Кинг и движенето за граждански права, допълва той. "Във всяко поколение има хора, които се борят отвън за правата на онези отвътре, така че комбинацията помага на хората", казва в интервю 53-годишният Шарптън.
"Възходът на Обама подпомага целите на гражданските права на нашето поколение", изтъква Шарптън, чиято програма, излъчвана по няколко национални радиа, засили влиянието му сред афроамериканците. Въпросите, засягащи чернокожите, се предават от поколение на поколение. Шарптън смята, че има повече общо с Обама и други избрани чернокожи политици като губернаторите на Масачузетс Девал Патрик, и Ню Йорк - Дейвид Патерсън, тъй като всички те са на приблизително еднаква възраст. Корените на по-възрастни водачи на движенията за граждански права като Джексън са в Юга, но новото поколение е по-наясно с проблеми като корпоративната дискриминация, казва той.
Някои тъмнокожи американци казват, че ще има поле за протести, дори ако Обама е президент. Те цитират митинга, състоял се миналия септември в Джена, Луизиана, като доказателство, че младите хора не са загубили желание да протестират. Десетки хиляди хора дойдоха на митинга в подкрепа на шестима чернокожи младежи, обвинени, че пребили свой бял съученик. "Движението не е унищожено (заради Обама)", казва завършилата неотдавна университета Емъри в Атланта Кармела Сийз."Необходими са още промени в полза на черната общност", добавя тя. /БТА/
