Откакто Доналд Тръмп се настани в Белия дом, много мегаполиси в САЩ живеят в ритъма на демонстрации, които няма да спрат скоро, при все че според анализатори ефектът от тях остава несигурен.
"За пръв път подпомагам хората на терена", казва Марк Хана, млад нюйоркски адвокат, дошъл на митинг срещу антиимиграционния указ; вече две седмици мнозина като него откриват за себе си политическия протест и стават активисти.
Съединените щати не помнят толкова масови граждански прояви от големите протести срещу войната в Ирак през 2003 г., отбелязва Фабио Рохас, преподавател по социология в Университета на Индиана.
"Изглежда" така ще продължи и занапред, смята той - толкова са екзалтирани настроените срещу Тръмп от неговите думи и скорошни решения, насочени срещу жените, мюсюлманите, хомосексуалните, чужденците и др.
Guliver/Getty Images
А най-вече - изтъква Рохас - Доналд Тръмп "не прави нищо", за да успокои топката в по-разделената отвсякога страна; откакто е встъпил в длъжност на 20 януари, налива ли, налива масло в огъня със злъчни речи срещу съдиите, бежанците, журналистите...
Коктейл, предизвикващ милиони недоволни от всички слоеве да пренебрегнат студа.
Защото се чувстват онеправдани - при това за втори път от няколко години кандидат на демократите губи в избирателната колегия, въпреки че е спечелил народния вот. През 2000 г. Ал Гор изгуби срещу Джордж У. Буш.
Социалните мрежи като катализатор
Социалните мрежи катализират процесите - "ускоряват динамиката", сближавайки групи с различни каузи (борба за правата на жените, на имигрантите, хомосексуалните, хората на наемния труд . . .).
Guliver/Getty Images
Движението обаче далеч още не се е доказало като ефикасно. Защото демонстрациите, несъпроводени с конкретни прояви, нито с измерим резултат, често не водят до никакви политически промени, подчертава Рохас - и дава пример с протестното движение "Окупирай Уолстрийт".
Според него демонстрантите "от 60-те получиха резултати, защото развъртяха тоягата" с наказателни бойкоти срещу предприятията и дарителски кампании, подсилили активистки движения като Националната асоциация за напредък на цветнокожите хора - най-голямата организация в защита на афроамериканците.
Друг пример за масовост, осигурена с "тоягата", са демонстрациите от 2009 г. на ултраконсервативното движение "Чаено парти".
Заплашило да конкурира на следващите първични избори конгресмените републиканци, негласували по негови указания, "Чаеното парти" успя да поеме контрола над Републиканската партия". Лагерът на демократите не разполага с никаква подобна тояга днес, добавя експертът.
Дана Р. Фишър, социолог в Университета на Мериленд, също смята, че "е много трудно да предвидиш накъде ще избие" днешният масов порив.
Тя впрочем вижда знак за ново начало в многото излезли за пръв път на протест - също както никой политолог не бе предвидил победата на Доналд Тръмп, хората може "да реагират по начин, който не сме предвидили".
Guliver/Getty Images
"Американска пролет"?
Тя дава за пример демонстрациите срещу антиимиграционния указ, плъзнали като пожар из страната през последния уикенд от януари, по-специално "изненадващото включване" на адвокати в протестите.
Също и притока от дарения в полза на Американския съюз за граждански свободи - мощно сдружение в защита на гражданските права, застанало на челната линия в юридическата битка срещу този указ - за един уикенд то събра в интернет 24 милиона долара, шесторно повече от средногодишната сума.
Фишър припомня още, че социалните мрежи разпространиха повик за обща стачка на 17 февруари - в страна, където големите стачки са крайно редки и често безрезултатни.
Дали не наближава една "Американска пролет"?
Всичко може да спре дотук, стига Тръмп "да се държи по-подобаващо на президент", казва тя. Но е скептична и всъщност очаква друго - "повече демонстрации, повече действие" напролет.
Guliver/Getty Images
Прогноза, потвърдена и от ред демонстранти тези дни.
"Демонстрациите са част от уравнението, макар и да не са всичко", заявява 26-годишният Лорън Ъруин, излизал на протести 12 пъти от президентската церемония насам. "Времето е тревожно", а да идеш на митинг "си е някаква утеха", казва той.
Трийсет и тригодишната Стефани Мърфи, дизайнер на пуловери, също смята да остане до края. Дори само за това, че "щом погледне всички тия тълпи по телевизията, Тръмп става луд, или по-скоро ОЩЕ по-луд!", добавя тя.
