Нашата екранна държава
Нашата екранна държава / снимка: morguefile.com

Акциите около осветяването на богатите българи продължават да са сред водещите новини, редом - естествено - с мечтите на българския премиер. Очевидно се борим за принос в развитата демокрация: посредством ТВ-управление. Коментар на Мирела Иванова:

„Започва премахването на незаконните строежи край язовир Искър. То ще продължи до 13 януари. Ще бъдат премахнати къщи, бунгала и огради”. (Из новините на в. „Дневник”)

Доста на брой и все взаимоизключващи се събития и информации почти разпъват на кръст предколедните ни празнични дни. Добрите и лошите, верните и неверните новини взаимно се „обезвреждат”. Но това не неутрализира мястото, което обитаваме, не го прави спокойно и предвидимо. Напротив, разлашква го от малка надежда до голямо отчаяние и обратното.

От една страна се въздигат мечтаните строителни подвизи, метро, магистрали, подземни гаражи и чак стадион до летището, от друга падат коледните надбавки на пенсионери и работещи. От една страна се захваща пренеприятното събаряне на незаконни къщи, бунгала, огради край язовир „Искър”, от друга не е ясно какво става с въпросните такива около други язовири.

Равни ли сме пред закона?

Въвеждането на ред и правила без съмнение е не трудна, а дори непосилна почти задача по българските земи. Причините са неизброими, коренят се в далечното и близко минало, обуславят и настоящето. Тук никой не се уповава особено на закона. Оставяме настрана втръсналата ни поговорка, че той е врата в полето и се вглеждаме в конкретностите на деня.

Прегрешилите морално и всякак законотворци, например, винаги излизат сухи от водата, членовете на правилната към настоящия момент партия, сега ГЕРБ, преди други партии и движения, също се ползват с надзаконови привилегии. И приказно богатите, с легитимно вече или не дотам имане, се радват на извънзаконова толерантност.

За кокошка няма прошка...

Значи остава електоралната масовка, която го отнася отвсякъде - от частните и държавни монополисти, от съда и данъчните, от неслучилите се реформи и непредвидимите природни стихии.

Прави впечатление, че институционално пренебрегнатият и унизен човек е изгубил дотолкова вярата си в ред и правила, така е стресиран от административния хаос и произвол, че разчита най-вече на електронните медии, за да изгази осветения от екрана свой собствен и на държавата му абсурд.

„Господари на ефира”, пък и други предавания, се превърнаха в „последен пристан и заслона” на масово мамените и тормозени български граждани, стига се чак дотам кметове и областни управители да решават споровете си чрез разследваща журналистика.

Който каквото си надроби...

Може пък това да е приносният български вариант към развитата демокрация: телевизионното управление. Не го ли практикува и самият ни премиер, който неизменно присъства и ръководи във всеки пет от шест телевизионни новини? От екрана свежда до знание ясните си мисли и управленски възгледи на ясен и експресивен народен език до народа, който не само го търпи, но го и подкрепя. И така си заслужава и реда, и правилата.

Коментар