Евентуалните рокади в кабинета създават възможност за прокарване на някои екстравагантни идеи и оформяне на истински дрийм тим
Време е за малка загадка. Можете ли да назовете по име новия генерален секретар на ООН? Ще му обърнете ли внимание, ако седне до вас по време на полет? Бихте ли го разпознали, ако се появи на първа страница на някой вестник? Очевидно не.
Липсата на известни лица, при все че политиката не е шоубизнес, понякога създава проблем на самата политика. Така както ЕС отчаяно се нуждаеше от личности и дори пусна вътрешно мемо преди години за търсене на такива, които да помогнат за евроинтеграционния процес на тогавашните страни-кандидатки, така и днес някои полит-сектори отчаяно се нуждаят от познати физиономии.
На първо място, те са необременени и къде шеговито, къде – не, прокарват по някоя креативна идея, която наистина променя статуквото. На второ място, те създават онова забележимо обществено поведение, което кара хората да се интересуват малко повече от света, в който живеят. Не на последно място, ако погледнем на един министерски съвет като на по-голям футболен отбор, без изявени личности и чужди трансфери, оцеляването е трудно, невъзможно дори.
Тези дни, докато разсъждавах над внезапно споходилата ме висока температура и главоболие, попаднах на голяма купчина от цветни моливи на моята дъщеря и един наистина хубав скицник с красиви и достатъчно бели листа. Без да съм най-големият мечтател, понякога фантазирам за създаване на собствена авиокомпания, бягство в Южна Африка, превъплъщение като куратор на странни изложби в Киото и куп други ненужни неща, които прочистват съзнанието.
Този път реших да порисувам и идеята тутакси ме осени. С малки кръгчета и квадратчета, реших да създам идеален кабинет, който да управлява страната ми. Без да се бъркам в решенията на премиера, този дрийм тим щеше само да добави нови министерства към реално съществуващите. Тук не става дума нито за нови сгради, нито за поредните назначения по веригата заместник-министри и надолу, нито за допълнителна администрация. Иде реч за няколко поста, заети от талантливи чужденци и някои българи, които ще дадат ясен сигнал, че България е първата страна, която работи в крак с годината. За тези, които са забравили, а те никак не са малко, годината е 2007 и вестник „Работническо Дело” вече не излиза.
Купчината нови списания, които току-що бях купил при завръщане от отпуската ми, лаптопът на леглото до мен и няколкото изрезки от британски вестници, щяха да бъдат достатъчни за вдъхновение. Героите по страниците им са достатъчни.
Мисията ми е елементарна – този имагинерен кабинет може да бъде сигурен начин за разнообразяване на политическия живот. Разбира се, това е достатъчно коварна тема за разговор по време на политически трансформации, която цяла парламентарна група не може да понесе, камо ли един журналист, но все пак реших, че най-доброто време за подобно полу-шеговито предложение е именно лятото. Само тогава политици, предприемачи, лобисти, парламентаристи, финансисти, политолози, анализатори и всички, от които зависи нещо, ще имат възможност да се протегнат на воля, релаксират, размърдат сетивата си, фокусират се върху слънцето и поемат авангардни идеи.
Преди да започна по същество, необходимо е изясняване на някои термини. Това е имагинерен кабинет, плод на моята фантазия. Петдесет процента от предложението ми е на база лично проучване, а останалите петдесет на база лична интуиция, т.е. – всичко е изцяло субективно. Винаги съм вярвал, че сполучливия коктейлен микс от събрани познания и инстинктивни решения, дава най-акуратна картина на даден проблем и създават истински новаторски предложения.
Тъй че, ето и предложенията:
Министър по държавните инвестиции
Чудесно разбиращ ролята на държавата в икономиката и зависимостта на определени инвестиции от нея, Роман Абрамович е перфектен за поста. Той със сигурност ще защитава позициите ни спрямо прословутата енергийна зависимост към Русия, а освен това може и да помогне на „Левски” да се издигне по-напред в Шампионската лига с предоставяне за временно ползване на някой играч.
Министър по либийските въпроси
Така или иначе Тони Блеър има сериозен проблем с намирането на читава длъжност, която да приляга на заслугите му, тъй че няма да е проблем той да бъде привлечен към българското правителство. Тази длъжност обаче трябва да бъде споделена от двама души и вторият да е Боно, тъй като на Блеър не може да се разчита 100% при преговорите с Кадафи, особено когато полковникът извади зелено-жълтото лого на „Бритиш Петролиум” от тайното чекмедже.
Министър по нови екологични проекти
Наричан често озоновият мъж, само Ал Гор може да привлече вниманието към България и превърне от една малка страна истинска опитна площадка за всевъзможни инсталации за възобновима енергия, екологични проекти и какво ли още не, свързано с любимия му зелен цвят.
Министър по нови архитектурни проекти
София отчаяно се нуждае от умно архитектурно планиране и първият конкурс за небостъргач, проведен по правилата и спечелен от чуждестранен екип, е доказателство, че нещата могат да се случват. Ако изложбата на Заха Хадид бе само началото, следващата стъпка е дамата да стане министър и най-сетне да превърне столицата в истински красив и модерен град.
Министър по първите впечатления
Сериозна роля, особено когато става дума за малка източно-европейска страна, към която редица инвеститори все още подхождат с недоверие. Този министър (тайно мечтая да съм аз, но няма как) ще работи в тясно сътрудничество със Заха Хадид, за да бъде сигурен, че когато слязат от самолета, потенциалните инвеститори ще се сблъскат с отличен терминал, добър път до центъра на София, отличителни сгради по пътя, липса на провиснало бельо по прозорците и т.н. Тъй като, за да правиш добро впечатление е необходимо и да изглеждаш добре, най-добрият за тази роля е Джордж Клуни. Очевидно малко отегчен от актьорството (въпреки, че се забавлява всеки път с „Бандата на Оушън”), Клуни отделя все повече време за благотворителни цели като фондацията ONE. Вече на 45 г. и все още ерген, той е идеален за поста. Малък жокер – освен красив, Клуни е и интелигентен.
Министър по иновациите
Без да подценявам качествата на Бил Гейтс, на този пост трябва да бъде назначен Стив Джобс, основател и шеф на Apple към момента. За Стив ще бъде интересно да посети Правец и да види копираните прототипи на първите компютри Apple, които в България се продаваха под марката „Правец”. За него ще бъде интересно все пак да обедини всички знайни и незнайни IT специалисти, с които България глупаво се разделя.
Министър на децата
Дали министър ще бъде Анджелина Джоли или Албена Денкова, това няма значение. Най-добре – двете. Защото децата имат нужда от вдъхновение. С което да пълнят малките блокчета със шарени рисунки, произведени от безброй моливчета и флумастери. Както направих аз.
Министър по държавните инвестиции
Чудесно разбиращ ролята на държавата в икономиката и зависимостта на определени инвестиции от нея, Роман Абрамович е перфектен за поста. Той със сигурност ще защитава позициите ни спрямо прословутата енергийна зависимост към Русия, а освен това може и да помогне на „Левски” да се издигне по-напред в Шампионската лига с предоставяне за временно ползване на някой играч.
Министър по либийските въпроси
Така или иначе Тони Блеър има сериозен проблем с намирането на читава длъжност, която да приляга на заслугите му, тъй че няма да е проблем той да бъде привлечен към българското правителство. Тази длъжност обаче трябва да бъде споделена от двама души и вторият да е Боно, тъй като на Блеър не може да се разчита 100% при преговорите с Кадафи, особено когато полковникът извади зелено-жълтото лого на „Бритиш Петролиум” от тайното чекмедже.
Министър по нови екологични проекти
Наричан често озоновият мъж, само Ал Гор може да привлече вниманието към България и превърне от една малка страна истинска опитна площадка за всевъзможни инсталации за възобновима енергия, екологични проекти и какво ли още не, свързано с любимия му зелен цвят.
Министър по нови архитектурни проекти
София отчаяно се нуждае от умно архитектурно планиране и първият конкурс за небостъргач, проведен по правилата и спечелен от чуждестранен екип, е доказателство, че нещата могат да се случват. Ако изложбата на Заха Хадид бе само началото, следващата стъпка е дамата да стане министър и най-сетне да превърне столицата в истински красив и модерен град.
Министър по първите впечатления
Сериозна роля, особено когато става дума за малка източно-европейска страна, към която редица инвеститори все още подхождат с недоверие. Този министър (тайно мечтая да съм аз, но няма как) ще работи в тясно сътрудничество със Заха Хадид, за да бъде сигурен, че когато слязат от самолета, потенциалните инвеститори ще се сблъскат с отличен терминал, добър път до центъра на София, отличителни сгради по пътя, липса на провиснало бельо по прозорците и т.н. Тъй като, за да правиш добро впечатление е необходимо и да изглеждаш добре, най-добрият за тази роля е Джордж Клуни. Очевидно малко отегчен от актьорството (въпреки, че се забавлява всеки път с „Бандата на Оушън”), Клуни отделя все повече време за благотворителни цели като фондацията ONE. Вече на 45 г. и все още ерген, той е идеален за поста. Малък жокер – освен красив, Клуни е и интелигентен.
Министър по иновациите
Без да подценявам качествата на Бил Гейтс, на този пост трябва да бъде назначен Стив Джобс, основател и шеф на Apple към момента. За Стив ще бъде интересно да посети Правец и да види копираните прототипи на първите компютри Apple, които в България се продаваха под марката „Правец”. За него ще бъде интересно все пак да обедини всички знайни и незнайни IT специалисти, с които България глупаво се разделя.
Министър на децата
Дали министър ще бъде Анджелина Джоли или Албена Денкова, това няма значение. Най-добре – двете. Защото децата имат нужда от вдъхновение. С което да пълнят малките блокчета със шарени рисунки, произведени от безброй моливчета и флумастери. Както направих аз.
